ДЕСТРУКТИВНИТЕ МАХАЛА
От деца са ни учили да се подчиняваме на чужда воля, да изпълняваме задълженията си, да служим на родината, на семейството, политическата партия, фирмата, държавата, на идеята... На всички други, но на себе си - най-накрая. Всеки в една или друга степен има чувство за задължения, отговорност, необходимост, вина. Всеки човек така или иначе „служи" в различни групи и организации: семейство, клуб, учебно заведение, предприятие, политическа партия, държава и т.н. Всички тези структури се раждат и се развиват, когато отделна група хора започне да мисли и да действа в една насока. После се присъединяват и други хора и структурата нараства, набира сила, принуждава членовете си да следват установени правила и в крайна сметка може да подчини големи слоеве от обществото.
На ниво материална реализация структурата се състои от хора, обединени от общи цели, и от материални предмети като сгради, съоръжения, мебели, оборудване, техника и т.н. Но какво стои зад всичко това на енергийно ниво?
Структура възниква, когато мислите на хората са насочени в едно направление и следователно параметрите на мислената енергия са идентични. Мислената енергия на отделните хора се обединява в един поток. При този случай в океана от енергия се създава отделна независима енергоинформационна структура — енергийно махало. Тя заживява свой живот и подчинява на законите си хората, включени в създаването й. Защо точно махало?
Защото се люлее толкова по-силно, колкото повече хора - привърженици — го хранят с енергията си. Всяко махало има характерна честота на колебанията. Например можете да разлюлеете една люлка само прилагайки усилия с определена честота. Тя се нарича резонансна. Ако броят на привържениците на махалото намалява, колебанията му затихват. А когато изобщо изчезнат, то спира и умира като същност.
Ето няколко примера за махала, които са спрели: древните езически религии, каменните оръдия на труда, древните видове оръжие, старите модни течения, виниловите грамофонни плочи - с други думи, всичко, което е било преди и вече не се използва.
Навярно се чудите - нима всичко това са махала? Да, всички структури със собствени атрибути, създадени от мислената енергия на хората, са махала. И всички живи същества, способни да излъчват енергия в една посока, рано или късно създават енергийни махала. Ето няколко примера от живата природа: колониите от бактерии, популацията на живите същества, стадата от животни, горските масиви, прериите, мравуняците - всички повече или по-малко подредени и еднородни структури от живи организми.
Всеки отделен жив организъм сам по себе си е елементарно махало, тъй като представлява енергийна единица. Когато група единични махала се залюляват в унисон, създават групово махало. То стои над привържениците си като надстройка, съществува като отделна независима структура и установява правила за привържениците си, за да ги задържи заедно и да се сдобива с нови. Подобна структура е независима, в смисъл че се развива самостоятелно, по свои собствени закони. Привържениците не осъзнават, че действат по законите на махалото, а не по собствена воля.
Например бюрократичният апарат се развива като самостоятелна структура независимо от волята на отделния чиновник. Разбира се, един влиятелен чиновник може да взема самостоятелни решения, но те не бива да са в разрез със законите на системата, иначе той ще бъде отхвърлен. Дори човекът в единствено число, също представляващ махало, не винаги си дава сметка за мотивите си. Например енергийният вампир.
Всяко махало по своята природа е деструктивно, тъй като отнема енергия от привържениците си и установява своята власт над тях. Деструктивността му се проявява в това, че то не се интересува от съдбата на отделния привърженик. Махалото има една-единствена цел - да получава енергия от него, а дали това ще е от полза за самия привърженик, няма значение. Попаднал под влияние на системата, човек е принуден да гради живота си съобразно с нейните закони, иначе тя ще го сдъвче и изплюе. Под влияние на деструктивното махало можеш лесно да провалиш живота си. И обикновено е много трудно да се измъкнеш без загуби.
Ако на човек му потръгне, намира своето място в системата и се чувства там като риба във вода. Като привърженик той дава енергия на махалото, а то на свой ред му осигурява среда за съществуване. Щом привърженикът започне да нарушава законите на структурата, честотата на излъчването му вече не съвпада с резонансната честота на махалото. Като не получава енергия, то изхвърля или унищожава непокорния привърженик.
А ако човек се е отдалечил от благоприятните за него линии, тогава животът му в структурата на чуждото махало се превръща в концлагер или просто в унило съществуване. Подобно махало става чисто деструктивно за привърженика си. Попаднал под влиянието му, човек губи свободата си. Принуден е да живее по натрапени му закони и да бъде винтче в големия механизъм - независимо дали му харесва или не.
Човек може да попадне под покровителството на махалото и да постигне забележителни резултати. Наполеон, Хитлер, Сталин и подобните им са фаворити на деструктивните махала. Но при всички случаи махалото изобщо не се грижи за благополучието на привържениците си, а само ги използва за своите цели. Когато попитали Наполеон дали някога е бил истински щастлив, той изброил едва няколко дни от живота си.
Махалото използва изтънчени методи за привличане на нови привърженици — като нощни пеперуди около лампа. Често пъти хората, подмамени от рекламните му номера, се отдалечават от щастието си, което е било съвсем до тях! Например - отиват в армията и загиват. Или постъпват в учебно заведение и напусто усвояват професия, която не ги интересува. Намират си чужда на същността им, но уж престижна работа и потъват в блатото на проблемите. Свързват живота си с нелюбим човек и после страдат.
Дейността на махалото често става причина привържениците му да съсипят съдбата си, макар че то се опитва да скрие мотивите си под различни добродетелни маски. Главната опасност за поддалия се на влиянието му е, че то отдалечава жертвата си от линиите на живота, където човек би могъл да намери щастието си.
Нека да отбележим отличителните му признаци: - Махалото се храни с енергията на привържениците си и така увеличава колебанията си.
- Махалото се стреми да привлече колкото се може повече привърженици, за да получи повече енергия.
- Махалото противопоставя групата от свои привърженици на всички останали групи. (Ние сме добри, а те са лоши.)
- Махалото агресивно обвинява всеки, непоискал да стане привърженик, и се опитва или да го привлече на своя страна, или да го неутрализира и отстрани.
- Махалото използва благообразни привлекателни маски, скрива се зад високи цели, възползва се от чувствата на хората, за да оправдае действията си и да завоюва колкото се може повече привърженици.
Всъщност махалото е егрегор, но това далеч не е всичко. Понятието „егрегор" не отразява целия комплекс от нюанси на взаимодействието на човека с енергоинформационните същности. Махалата играят неизмеримо по-голяма роля в човешкия живот, отколкото е прието да се смята.
Ето ви един пример как махалото поглъща енергията на привържениците си. Представете си отговорен футболен мач, стадионът е претъпкан, страстите са нагорещени, запалянковците бурно реагират. Един играч допуска непростима грешка, водеща до загуба на отбора. Върху него се стоварва буря от негодуване, запалянковците са готови да го разкъсат. Представяте ли си каква отрицателна енергия се изсипва върху главата на нещастника? От такъв чудовищен удар той би трябвало просто да умре на място. Но това не става, играчът си е жив и здрав, макар и потиснат от чувство за вина. А къде се дяна отрицателната енергия, насочена към него? Глътнало я е махалото. Ако не беше така, обектът на омраза от страна на тълпата щеше да загива, а кумирът - просто да излита във въздуха.
Не се наемам да съдя дали махалото е живо същество или само енергийна форма. Но това няма никакво значение за техниката на транссърфинга. Най-важното е да се познае махалото и да не се приема играта му без полза за себе си.
Да се познае деструктивното махало е много лесно по един отличителен признак. То винаги си съперничи със себеподобните си в борбата за хората. Целта му е само една - да завладее колкото се може повече привърженици, за да получи колкото се може повече енергия. Колкото по-деструктивно действа то в борбата за привърженици, толкова по-деструктивно е, т.е. представлява опасност за съдбата на отделния човек.
Може би ще възразите: нали съществуват благотворителни организации, дружества за защита на природата, животните и други? Какво деструктивно има в тях? За вас лично деструктивното е в това, че както и да го извъртате, те се хранят с вашата енергия и не се интересуват от щастието и благополучието ви. Призовават ви да бъдете милосърдни към другите, оставайки равнодушни към вас. Ако това ви устройва и наистина се чувствате щастливи, занимавайки се с тази работа. Дори можете да смятате, че сте намерили своето махало. Но трябва да бъдете честни със себе си: дали не носите маската на благодетел? Действително ли искрено давате енергията и парите си за благото на другите или си играете на благотворителност? За да изглеждате по-добър?
Деструктивните махала отучиха хората да избират съдбата си. Защото ако човек е свободен да избира, той ще стане независим. Тогава махалото няма да го привлече за свой привърженик. Нашето съзнание е свикнало, че съдбата е предопределена, и наистина е много трудно да се повярва във възможността просто да избереш съдбата, която повече ти харесва. На махалата е изгодно да държат привържениците си под контрол, ето защо изобретяват всевъзможни начини, за да манипулират слугите си. По-нататък ще ви стане ясно как го правят.
Транссърфингът също може да стане махало, ако направим от него култ, движение или школа. Разбира се, различните махала са деструктивни в различна степен. Дори в най-лошия случай обаче транссърфингът ще бъде най-слабо деструктивен, защото служи не на някаква обща странична цел, а изключително за благото на всеки отделен индивид. Ето защо такова махало ще бъде много необичайно - някакво общество от индивидуалисти, заети изключително със своята съдба. Впрочем, ето ви задача за домашно: кои махала можем да наречем конструктивни?
Защо обаче ви разказвам всичко това?
За да ви обясня какво означава да избереш съдбата си и как да го направиш. Въоръжи се с търпение, драги читателю, нещата не са толкова прости, но постепенно картината ще започне да се прояснява.
ВОЙНАТА НА МАХАЛАТА
Главният отличителен признак на деструктивното махало е, че то агресивно се стреми да унищожи другите махала, за да привлече хората на своя страна. За тази цел то непрекъснато насъсква привържениците си срещу другите: „Ние сме добри, а те са лоши! Лоши!" Въвлечените в тази борба се отклоняват от пътя си и се стремят към лъжливи цели, които погрешно смятат за свои собствени. Тук се проявява деструктивността на махалата. Борбата срещу чуждите привърженици е безплодна и съсипва живота -както своя, така и чуждия.
Да вземем крайната проява на борбата за привърженици - войната. За да убеди привържениците си да разпалят конфликт, махалото изтъква аргументи, съответстващи на конкретната историческа епоха. Най-примитивният метод, използван в миналото, е просто да се заповяда да отнемеш от другите онова, което им принадлежи. Но тъй като обществото се цивилизова, аргументите стават по-рафинирани. Една нация се обявява за висша, а другите - за нисши. Благовидният предлог е да се издигнат тези недоразвити народи на по-висока степен, а ако се съпротивяват, да се приложи сила.
Съвременните концепции за войната изглеждат горе-долу така. На дърво в гората виси гнездо. Там живеят диви пчели, правят мед и хранят децата си. Но идва махалото и обявява на привържениците си: „Това са диви пчели, те са много опасни, затова трябва да ги унищожим или поне да разрушим гнездото им. Не вярвате ли? Вижте сами!" И започва да човърка гнездото с пръчка. Пчелите излитат и жилят привържениците. А махалото тържествува: „Виждате ли колко са агресивни! Трябва да ги унищожим!"
С каквито и оправдателни лозунги да се прикриват войните и революциите, същността им е една - това е битка на махалата за привърженици. Формите могат да бъдат най-различни, но единствената цел е да се завоюват колкото се може повече привърженици. Пресните сили са жизнена необходимост за махалото, без тях то ще спре, затова битката помежду им е естествена и неизбежна.
След войните и революциите се подреждат по-малко агресивни, но все пак достатъчно жестоки форми на сблъсък. Например борбата за пазари, съперничеството на политическите партии, конкуренцията в икономиката, всевъзможните видове маркетинг, рекламните кампании, идеологическата пропаганда и т.н. Жизнената среда на хората е изградена върху махала, затова всички сфери на дейността им са обхванати от конкуренция. Съперничеството се води на всички равнища, започвайки с държавните спорове и свършвайки със съревнованието между клубните отбори и отделните хора.
Новото, необичайното, непонятното винаги трудно си пробива път. Защо става така?
Нима е виновна само инерцията на мисленето?
Главната причина е, че на старите махала не им отърва появяването на ново махало, защото ще привлече на своя страна привърженици от тях. Например двигателите с вътрешно горене, които години наред замърсяват атмосферата, можеха отдавна вече да са минало. Защото са разработени множество алтернативни, екологично чисти модели. Но те заплашват със смърт махалата на нефтените корпорации, а те все още са прекалено силни, затова не позволяват на някакви си изобретатели просто така да ги изритат от сцената. Стига се дотам, че тези чудовища буквално изкупуват патентите на нови двигатели и ги държат в тайна, като при това обявяват, че изобретенията са с ниска ефективност.
Реализирайки структурата си на материално ниво, махалата укрепват положението си с финансови средства, съоръжения, оборудване и, разбира се, с човешки ресурси. Начело на човешките пирамиди се поставят фаворитите на махалата. Фаворитите са ръководители от всички рангове - от дребни началници до държавни президенти. Съвсем не е задължително да притежават някакви особено забележителни качества. Обикновено това са привърженици, чиито параметри оптимално се вписват в структурата на махалото. Щом те престанат да задоволяват изискванията на системата, той безжалостно бива отстранен.
Битката на махалата е деструктивна за привържениците си, защото на тях им се струва, че изпълнявайки висшата воля, те действат по лично убеждение. А личното убеждение на привържениците в повечето случаи е завладяно от махалата. Щом човек се е настроил на неговата честота, на енергийно ниво възниква взаимодействие между него и махалото. Честотата на излъчване на мислена енергия от привържениците се фиксира и се поддържа от енергията на махалото. Възниква нещо като захват, примка с обратна връзка. Привърженикът излъчва на резонансната честота на махалото, а то на свой ред го подхранва по малко с енергия, за да запази влиянието си.
На ниво материална реализация често наблюдаваме подобни картинки на взаимодействие. Например махалото на политическа партия провежда агитация, улавя на въдицата си привърженик и го подхранва с малко енергия във вид на чувство за правота, за удовлетворение, достойнство. Привърженикът мисли, че има контрол върху ситуацията -той може да избира. Но всъщност него са го избрали, той е под контрол.
Външно изглежда като убеденост на привърженика, че реализира своята воля. Но тази воля изкуствено и незабелязано му е натрапена от махалото. Привърженикът попада в информационното му поле, общува с нему подобните на „горещи" теми, влиза в енергийна връзка и по този начин фиксира честотата си. Сетне неговите очаквания могат да бъдат излъгани, появяват се мисли срещу бившия кумир и честотата на излъчване се изплъзва от капана. Силата на примката варира в зависимост от могъществото на махалото. В едни случаи на подобен еретик просто му позволяват да си отиде, а в други го лишават от свобода или дори от живота му.
Обсебването на честотата можем да илюстрираме със следния нагледен пример. Тананикате си някаква мелодийка, но в същия момент чувате друга музика. И щом вече сте чули другата мелодия, ви е много трудно да продължите да си тананикате предишния мотив.
За целите на транссърфинга не е чак толкова важно по какъв начин става взаимодействието между махалото и привърженика на енергийно ниво. Ще изследваме това взаимодействие, използвайки опростен модел. Напълно достатъчно е. Никой не може детайлно и точно да обясни какво и как става всъщност, защото тогава възниква въпросът: а какво трябва да се разбира под „всъщност"? И тъй нататък - съобразно с безкрайния процес на познанието.
- Неблагодарна работа. Затова ще се задоволим с малкото. Трябва да се радваме и на това, че все пак сме способни нещичко да разберем. Нека видим как манипулират привържениците си махалата.
КОНЦИТЕ НА МАРИОНЕТКИТЕ
Нека си зададем въпроса: как махалата принуждават привържениците си доброволно да им дават енергия? Големите и могъщите могат да ги принудят да действат по определени правила. Но как го правят слабите?
Когато човек няма властта насила да накара някого да направи нещо, той използва различни доводи - убеждаване, уговаряне, обещания. Но това са слаби методи, присъщи изключително на човешкото общество, отдалечило се от природните сили. Махалата също ги прилагат понякога, ала си имат и много по-мощно оръжие. Те са енергоинформационни същности, ето защо се подчиняват и действат съобразно с могъщите и задължителни закони за съществуване на този свят.
Човек дава енергия на махалото, когато излъчва мислена енергия на неговата резонансна честота. За тази цел не е необходимо съзнателно да насочва мислите си в полза на махалото. Както и сами разбирате, по-голямата част от мислите и постъпките на хората се намира в областта на несъзнателното. Точно това свойство на човешката психика използват махалата. Те се изхитряват да получават енергия не само от привържениците, а и от върлите си противници. Навярно вече се досещате как.
Представете си, че на пейката седят няколко бабички и кълнат на поразия правителството. Те не са привърженици на махалото на правителството, мразят го по редица причини.
Но какво всъщност става?
Бабичките ругаят правителството - че е бездарно, продажно, цинично и тъпо. Така те интензивно излъчват мислена енергия на честотата на това махало. Защото на махалото му е напълно безразлично от коя страна ще го залюлявате. Влиза му в работа както положителната, така и отрицателната енергия. Най-важното е честотата на излъчването да е в резонанс с неговата.
И така, главната задача на махалото е да настъпи човека по мазола, да му бръкне в раната - не е важно как, стига да завладее мислите му. С появяването на средствата за масова информация методите на махалата стават все по-префинени. Човек попада в силна зависимост. Забелязали ли сте, че в информационните програми обикновено преобладават лошите новини? Те предизвикват силни емоции - тревога, страх, негодуване, злоба, омраза. Но задачата на кореспондентите е именно да привлекат вниманието. Самите средства за масова информация са махала и са подчинени на други, още по-могъщи. За пред света целта е свободният достъп до всякаква информация. Но фактическата цел е една - с всички възможни средства настройване на подходящите честоти.
Един от любимите начини на махалото да получи достъп до вашата енергия е да ви извади от равновесие. Така вие „се залюлявате" на неговата честота и залюлявате и него.
Да предположим, че цените са се вдигнали. Вие реагирате негативно - започвате да негодувате, да се оплаквате, да споделяте информацията с близките си. Напълно нормална и адекватна реакция. Но пък е точно това, което махалото очаква. Вие излъчвате отрицателна енергия в заобикалящия свят на честотата на махалото, то получава енергия и се залюлява още по-силно - ситуацията се задълбочава.
Най-здравото въже, за което ви държи махалото, е страхът. Най-древното и най-силното чувство. Няма значение от какво се страхувате, но ако този страх е свързан с някакъв аспект на махалото, то ще получи вашата енергия.
Тревогата и безпокойството са по-слаби, но все пак достатъчно здрави конци. Тези чувства много добре фиксират излъчването на мислена енергия на неговата честота. Ако нещо ви тревожи, на вас ви е трудно да се съсредоточите върху нещо друго.
Чувството на вина също е един от най-широките канали, по които махалото изсмуква от нас енергия. Вменяват ни го от най-ранно детство. Това е много удобен начин за манипулиране: „Щом си виновен, длъжен си да правиш това, което ти кажа." Много е некомфортно да се живее с чувство на вина, затова хората се мъчат да се отърват от него. Но как? Като понесеш наказание или отработиш вината си. И едното, и другото предполагат подчинение, покорство и мислена работа в определена посока.
Чувството за дълг е частен случай на чувството на вина. Длъжен си, значи с нещо си задължен и послушно изпълняваш. В крайна сметка „виновниците" - и истинските, и измислените - стоят с наведена главичка и дават своята дан на махалото във вид на енергия. Привнесеното, внушено чувство на вина е любимото оръжие на манипулаторите. Пак ще се върнем на него.
Специално трябва да отбележим всевъзможните психологически комплекси. Комплекс за непълноценност: външността ми е непривлекателна, нямам способности и таланти, не ми достига ум или остроумие, не умея да контактувам с хората, недостоен съм. Комплекс за вина: за нещо съм виновен, всички ме осъждат, длъжен съм да нося кръста си. Комплекс на бореца: трябва да бъда твърд, обявявам война на себе си и на всички около мен, ще се боря за място под слънцето, ще постигам всичко със сила. Комплекс на търсача на истината: на всяка цена ще докажа пра-р вотата си и ще докажа на другите, че те не са прави. Тези и други комплекси са персонален ключ към енергията на отделните личности. Бръквайки в раната на даден човек, махалото интензивно изсмуква от него енергия.
Вие сами можете да продължите списъка на конците, чрез които махалата задвижват марионетките си: справедливост, гордост, тщеславие, чест, любов, омраза, алчност, щедрост, любопитство, интерес, глад и т.н. Чувствата и интересът позволяват да се фиксира течението на мислите в определена насока. Ако темата не предизвиква нито интерес, нито емоции, трудно се съсредоточаваш върху нея. Ето защо махалата улавят мисления поток, като засягат човешките чувства и потребности.
Обикновено хората реагират стандартно на негативните външни дразнители. Негативните новини предизвикват недоволство, тревожните - безпокойство или страх, обидата поражда неприязън и т.н. Навикът става стартов бутон за пускане на механизма на улавяне. Например навикът да се дразниш или да се тревожиш по незначителни поводи, да отговаряш на провокации, общо взето, да отговаряш с негативна реакция на негативния дразнител. Човек може и да разбира, че отрицателните мисли и постъпки не носят нищо добро, обаче по навик прави старите грешки.
Така че навиците често създават проблеми и ни принуждават да действаме неефикасно, а е много трудно да се отървем от тях. Те са илюзия за комфорт. Човек повече се доверява на отдавна познатото. Всичко ново предизвиква опасения. Старото, привичното вече се е доказало чрез опита. Също като старото ви кресло, в което сядате да си починете след работа. Може би новото е по-удобно, но пък старото е по-комфортно. Комфортът се характеризира с понятия като удобство, доверие, положителен опит, предсказуемост. Новото притежава в значително по-малка степен тези качества, затова се изисква много повече време, за да се превърне новият навик в стар.
Има още...