Следя фейсбук феномена Вайръл стихове за секс и драма отблизо. Иска ми се да кажа, че е от самото начало, но вероятно не е така. Вероятно и самото начало не е било тогава, когато през март тази година думите на авторите за първи път са публикувани в страницата. Казах феномен, а всъщност говоря за страница? Да, но чуйте каква.
"От софийско-пловдивската артистична бохема ще кажат, че сме халтура."
Под това иронично самоопределение ще откриете цяла вселена. Дори няколко. Авторите всъщност са авторки, жени, момичета от града. На пръв поглед написаното от тях изглежда като шега с навика в съвременната поезия да се пише безразборно, но на нов ред. Когато се зачетем обаче виждаме, че шегата е истина и умее да засяда на гърлото като буца или да гъделичка възприятията ни за света.
"Половината екип е майки, половината сме бездетни и покварени изроди. Всичко е баланс."
Това прочетох в един от коментарите им под тяхна публикация (дискусиите отдолу често си струват пакета пуканки) и вече знаех, че завинаги съм тяхна. Ще ви издам и една тайна – екипът се състои само от две авторки. Изненадващо, предвид обема текстове, който генерират. Когато изобщо решат да се представят, правят го с инициали. А. и Ц., или Антония и Цветелина – това са отговорните лица зад Вайръл стиховете за секс и драма.
Те са истинско събитие – литературно, социално, а и женско. Не помня кога за последно – с изключение може би на Рене Карабаш и Димана Йорданова – жени са писали толкова директно и без захаросване за дамските неволи, а такава голяма аудитория ги е чела, смяла се е, въздишала, съпреживявала, споделяла. Като добавим и високото ниво на ирония, самоирония, шега, откровено присмиване и фина простащина, тази фейсбук страница заслужава своя Like, Follow и See first.
Заслужават и повече от това. Нещо по-екстравагантно – например специална селекция мъфини във формата на вагина (ех, тази дума), които виждате на заглавната снимка. Те са приготвени от Freakalicious по повод първото публично четене на Вайръл стиховете. Четене, на което самите авторки не присъстват, организирано е от техен почитател.
Ние обаче ви обещаваме едно интервю, в което ще участва целият екип на Вайръл стихове за секс и драма. Преди да ви срещнем с тях, ето нещо за четене.
На Л.
ще откъсна най-червения божур
за теб, любов
ще го нося през всички планини
през целия мрак
през целия Мордор на дните ни
през всички скандали
през всички дребности
през всички диагнози
през всички нощи, в които не се виждат звездите
през всеки навъсен поглед
и всяка псувня
прошепната в другата стая
ще го нося през вятъра,
който разклаща леглото ни
през отворените прозорци
и затворените врати
през ненадписаните коледни картички
и подписаните документи за арест
ще го нося през смъртта на телата ни
през тъмната пръст
и големите камъни
през могилите с кръстове
и вечните ловни полета
през облаците, бременни с есенен дъжд
през залезите над океаните
където китовете пеят
че идва краят на света
през „мразя те“
„искам те“
„тъп си“
„безотговорна си“
„не знам какво харесах в теб“
през всичко, любов
ще го нося
докато не изгние в зловещото време
и спомена за моето раждане
и докато не изтлее в жаравата
паметта на сърцата ни
Цветелина
И още...
***
Свобода е
да не си измиеш зъбите
и да си легнеш
въпреки че има чиния с храна
на пода до теб
да си вземеш домашен любимец
или да родиш дете
най-много свобода има
в поемането на отговорност
не в бягството от нея
но много свобода има
и в това да си цял ден
без сутиен сред хората
само по блуза
или по без
и в това да си позволиш
да останеш
в единствената си
почивна неделя
на дивана у вас
а навън да грее слънце
но ти да не отвориш прозореца
свобода е
да разкажеш за любовта на сърцето си
на съседката
небрежно
вместо смолтолк
за 50 секунди в асансьора
свобода има
в това да пикаеш край пътя
пред приятел
да не отидеш да видиш родителите си
или някой друг важен човек
или пък този
който умира
ако не искаш
в това да псуваш на майка
и на баща
да мастурбираш пред любимия си
да пиеш от бутилката на улицата
и от мишниците на жена си
или да плюеш в нея
свобода е да умреш
няма или/или
и двете
свобода е да разказваш истории
свобода има и в това
да тичаш на вятъра
да се смееш с очи
и в това да кажеш НЕ
на нещо много хубаво
или поне прието за такова
като да те излижат например
или да ти купят вещи
свобода е да станеш от леглото
и да се разходиш гола
пред който и да било мъж
и пред която и да било жена
свобода е да си скучна
отегчена
преждевременно остаряла
и предсказуема осъзнато
в свят на интересни
развълнувани
и непредвидими
готини
хора.
Свобода е да се храниш
с пръсти
с мазно пиле
на пода
или изправена
и подпряна леко на стената
и да говориш за себе си с любов
или в трето лице
свобода е да приемеш
че нещата просто отиват на кино
и толкова
и свобода е да нямаш
нуждата да доказваш
каквото и да е
на когото и да е
да имаш бръчка на челото
да демонстрираш гняв и слабост
и да седиш два месеца вкъщи
без да излизаш
е свобода
свобода има
толкова много
че просто не можеш
ти няма как
да я имаш цялата.
Aнтония
Вижте още...
Малките неща
клишарите
разправят
да се наслаждаваме
на "малките неща"
да поглеждаме небето
да прегръщаме дърветата
да целуваме децата по челата
да слушаме птиците
да пеем стари градски песни
да танцуваме голи
да се смеем невъзпитано и не на място
да караме колело по бански
да миришем люляците
да мълчим пред залезите
да изядем картоф със сол със пръсти
да изгорим на слънцето заспали
да се отпуснем върху солта на морето
да крещим пиянски по концерти
да се усмихваме на непознати
като психопати
да галим косите на любимите
да целуваме кучето
и котката
в устата
да тичаме боси по асфалта
да се подиграваме на Роси Кирилова
да плачем на сватби
да сме влюбени на погребения
да оставим вятъра да ни духа в лицата
нали се сещате
"малките неща"
нищо не разбирате
глупаци
това са
големите неща
Цветелина
Има още...
Риболов
В това ужасно чекиджийско време
дай да идеме за риба
до някой близък водоем,
преди и той да е пресъхнал.
Ти ще мяташ, аз ще дялкам
някакви тотеми от дърво -
ангели или пък птици.
Ще опъваме палатки и биваци.
Ще седим пред огъня завинаги.
Ще помълчиме.
И ще ти разкажа как преди години,
в онези други времена,
в различни някакви животи,
на Голям Беглик веднъж
баща ми,
брат ми
и покойният ми вуйчо
цял ден хващаха костури и кефали
и ги слагаха в една рибарска мрежа
във водата,
на самия бряг,
а аз отивах тайно и ги пусках,
още живи,
тъй като изпитвах,
може би,
любов към тях.
Дай да идеме
на някоя тераса,
на покрива на някой шибан блок
в града,
където всеки би се влюбил,
и да вечеряме през май,
ама такова –
дълго и протяжно -
в експлозията на всички залези.
Като че ли не сме дошли
от извора на този странен век
и нямаме понятие
от самотата на екраните.
От нуждата за бягство и за пазене
един от друг.
От собствените граници.
Aнтония
Прочетете и...
Младост в 21.век
ако сега бях на 21
и нямах целулит по бедрата
и белег от секцио
и петгодишна халка
от жълто и от бяло злато
и жилищен кредит
и няколко паднали пломби
навярно щях да имам още
тяло на новородено газелче
да съм мениджър
в лъскава рекламна агенция
с бляскава кожа
и някоя и друга пъпка
издаваща безсрамна младост
с ръчно слагани мигли
естествен косъм
но нито един по краката
и щях да имам сериозно гадже
с минимум пет бона заплата
в чуждестранна компания
за Internet of Things
да нося кецове на adidas (а не на adibas)
със стилна черна рокля, кежуал стайл
а не торбест гащеризон
и грамадни дисита
и навярно щях да съм ходила
не в Уго, а в Дубай след бала
и нямаше да знам кои са Ramones
и къде е Алиби
но щях да управлявам екип
от млади, градски, проспериращи
момчета и момичета
и навярно нямаше
да съм правила секс в къщата с ягодите
влюбена на куче
до посиране (буквално говорим)
и нямаше да съм повръщала
във 100 ОК таксита
да ме е изхвърляла охраната
от нощен клуб в Студентски
и нямаше да съм се скубала
с друго момиче на Попа
да съм падала в кална локва пред Мимас
да съм спала между две момчета
в Люлин десет
(едното с пиърсинг на члена)
да съм получавала бясна паник атака
в нощния влак за Варна
и да съм крещяла “Мамо”
пред цял вагон цигани и пънкари
и нямаше да съм гледала Титаник
но щях да съм консумирала
целия Нетфликс
щях да мога да сготвя ризото
с хранопровод от токачка и кейл
и нямаше да вкусвам шкембе чорба
и нямаше да съм работила
за 200 лева заплата
не
нито да съм гледала тъпо
докато старият шеф със брада и шкембак
ме попипва по бедрата (без целулит)
и ми вика „Ти си рядко красиво момиче“
защото така повеляват законите
на Новото Време
нищо общо с Кошлуков
такава е днешната младост
просперираща, градска, стерилна
амнестична за хероина и СПИН
непокварена, надута, дизайнерска
възпитана, проактивна, виртуална
хубаво е, не е лошо
но може би по-добре така стана
че подраних
един единствен път съм подранявала
Цветелина
Има още...
***
Срещнах се с един пияница под блока
преди минути
на връщане от обедния джогинг,
който си направих, защото се ядосах,
че фейсбук ни цензурира
един арт пост в страницата.
Днес е прекрасен ден.
Слънчев.
Реших да изпия една бърза бира
на магазина пред входа,
преди да се впусна отново в дела.
Той ми я взе.
Имал имен ден вчера. Не го познавам.
Каза, че е на 6 ракии и 4 бири.
Така и изглеждаше.
Пихме и говорихме.
Оказа се, че сме земляци.
От един град, че сме.
Кой е написал "На изток от рая" ме пита.
Отговорих, все едно съм в "Стани богат".
Кой е написал "Записки по българските въстания"?
Пак отговорих, ама айде стига с тия въпросчета, а?
Тръгна да ми поръчва втора бира.
Недей, недей. Няма да пия повече.
Имам работа.
Рано ми е.
После ще пия.
А и сме толкова далече в градусите помежду си.
Ти си много интелигентна жена,
не те свалям.
Има стари курви,
ако искам,
ще отида при тях да еба.
Айде не с тоя тон само, казах му аз.
Пита ме кой набор съм.
Отговорих.
Млада си.
Млада си.
Оказа се, че е загубил дъщеря
на моите години.
Пита ме какво искам от живота.
Отговорих му с въпрос:
Какво искаш ти от живота?
Искам да забравя, че дъщеря ми я няма.
Мислиш ли, че е възможно?
Как се забравя такова нещо?
Мълчиме и се гледаме.
И той ме пита:
Защо се мислиш за по-умна
от останалите?
Тука вече леко поизтръпнах.
Само така изглеждам
и само от някои хора
се мисля за по-умна,
му казвам.
Говорихме си още
за любовницата му от Варна,
на която е купил апартамент.
Нарече я "тъпа путка" пред мен.
Питах го защо така наричаш жената,
която обичаш? Ти я обичаш, нали?
Защо така говориш за нея?
Обичам я. 12 години ми виси на врата.
И за това как хората на изток са по-различни,
ние тук и там - по родните места -
сме по-сурови, по-жестоки даже някак си.
Настървени.
И за това говорихме.
Боянке, Боянке,
тя е чувала за Джон Стайнбек,
вика той на магазинерката,
70-годишна баба, железна,
радва се.
Смее се. Зловещ смях, жалък смях,
налудничав,
пиянски смях на човек,
оставен да живее,
просто да живее някак,
както може,
с най-голямата трагедия в себе си,
всеки ден тук,
на тази Земя.
Просто да живее.
Всичко това се случи в Люлин,
в средата на делничен ден,
в самото сърце на октомври 2020,
нямаше никой друг наоколо,
никой друг нямаше.
Ние бяхме само.
На целия свят.
Още неща се случиха,
още неща си казахме,
но тях никой няма да ги помни утре.
Няма да те срещна повече никога,
каза ми.
Знам, че няма да те срещна.
Сигурна съм, отговорих му, ще влизам.
Хвана ме за ръката.
Стисна ме силно.
Много по-силно от уместното.
Сякаш искаше да ме дръпне към себе си,
към мъртвата дъщеря
в себе си
да ме дръпне.
Погледна ме в очите
и ми каза:
Пожелавам ти да си намериш мъж като мене.
Гледаше ме в очите и го повтаряше.
Безпределно пиян. Кинематографично пиян някак си.
Дръпнах си ръката.
Не, не, ще разчитам на...
казах му
и посочих нагоре.
Без думи.
Към празното синьо небе.
Тръгнах да влизам във входа.
ЖЕЛАЯ ТИ ДА СИ НАМЕРИШ МЪЖ КАТО МЕНЕ -
провикна се подире ми.
Не, благодаря.
Оставих го безмълвен.
Оставих го.
Завинаги.
Aнтония
Пет любими книги за женското приятелство
