Да прозреш отвъд тривиалното, да съзреш и в най-баналната ежедневна случка нещо по-голямо, да уловиш комичната страна на живота, макар и той да е мрачен и тягостен, и в същото време неуморно и ненатрапчиво да критикуваш и осмиваш комунистическата идеология и изобщо човешката природа, това е Милан Кундера! [[more]] От "Непосилната лекота на битието", романът, който философски обяснява живота дори само със заглавието си, досега големият чешки писател никога не ме е разочаровал. Макар и издаден наскоро (издателство "Колибри"), "Валс на раздяла" е писан през 1972 г. и, въпреки че безвремието на социалистическия затвор се усеща тягостно между кориците, романът представлява една вечна трактовка на неизменната човешка природа.
Действието се развива в спокойното ежедневие на един санаториум, в който се лекува безплодие, но по един доста нетрадиционен, оказва се, начин. Доктор Скрета, тромпетистът Клима, сестра Ружена и мрачният скептик Якуб се завъртат в странен драматичен танц, наглед движен от обикновени делнични обстоятелства, а в действителност – от доста по-значимите човешки страсти, за които есенният социалистически пейзаж е само декор.
И докато разказва една човешка история, докато разплита едни съдби, така елегантно, така между другото, но съвсем не незабележимо, Кундера поставя морални въпроси, наблюдава и разсъждава, пита и отговаря и най-сетне – провокира.
"Тези, които са станали жертва, не са били с нищо по-добри от онези, които са ги пожертвали. Мога да си представя ролите им разменени. В това ти можеш да видиш презастраховка, с която човек иска да се отърве от отговорност и да я стовари на гърба на Създателя, който е измислил човека такъв, какъвто е. А може и да е добре, че така виждаш нещата. Защото да стигнеш дотам, че да не откриваш разликата между виновик и жерва, това значи да загубиш всякаква надежда... А на това му се вика ад, моето момиче."
