Неделен книжен клуб

„Вечерята“, Херман Кох

Това е най-превежданата холандска книга и е истински късмет, че макар и с пет години закъснение, тя най-после излиза на български език. Издадена в 37 държави, преведена на 33 езика. Наградена като „Любима книга на читателите“ в родината си. И създадена по истински случай.

„Вечерята“, Херман Кох

Това е най-превежданата холандска книга и е истински късмет, че макар и с пет години закъснение, тя най-после излиза на български език. Издадена в 37 държави, преведена на 33 езика. Наградена като „Любима книга на читателите“ в родината си. И създадена по истински случай.

Разбрах всичко това, след като вече бях прочела „Вечерята“ – цялата на един път, както чета книгите, които просто не искат да ме пуснат. Никой от гореизброените факти не ме изненада – това наистина е страхотна книга! Различна, умна и истинска.[[more]]Две семейства се срещат за вечеря в баснословно скъп ресторант. Единият от мъжете е легендарно име, звезда на политиката, пред когото се разкриват блестящи перспективи – най-високото място в държавата на практика му е подсигурено в предстоящите избори. Той е арогантен, егоцентричен, лицемерно простодушен и отблъскващо самоуверен – картинката е позната до болка. Тема на срещата са децата на двете семейства – две добре гледани, умни 15-годишни момчета, които са нападнали с неоправдана и безсмислена жестокост една бездомна жена. Полицията търси нападателите, а родителите са изправени пред тежкия избор – да ги издадат или да ги спасят, в името на доброто име и бъдеще на семействата. Не, родителите по-скоро се чудят престъпление ли е да нападнеш някого, който е толкова под теб в йерархията на този свят? И ако децата се чувстват толкова безнаказани и арогантни пред своята жертва – кой ги е научил на това?

Тази вечеря ще ни каже много. Много отвъд наглед простата дилема трябва ли един родител в тази ситуация да жертва детето си в името на истината и морала. Аз, като майка на 15-годишен син, мислих не малко за това. Но в книгата има и много по-големи въпроси. Тези за толерантността, за търпимостта, за видимите и невидими касти в демократичния свят на равноправие и привидно благоденствие. За парадоксите на истината, която все повече започва да звучи в дисонанс с гладките и лъжливи тези на политически коректното говорене.

До последната страница историята прави най-неочаквани завои и непрекъснато изненадва с нови разкрития, все по-шокиращи. Но най-смущаващото е, че съвременният читател до края продължава да се чувства свързан и ангажиран с казаното и премълчаното. Защото всички ние рано или късно сядаме на тази маса и търсим компромис – за нас и за децата ни. 

Купувайки си тази книга оттук, подкрепяте Момичетата от града!