ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Виенско колело“ от Клеменс Й. Зец

„Виенско колело“ от Клеменс Й. Зец

В малка уличка зад магазина за риба се разхождат „мамчетата“. Клиентите им са главно млади момчета и самотно живеещи млади мъже, които имат нужда… от майка. Точно така, мамчетата са майки на час и срещу сумата по тарифа могат да сготвят, да съберат разхвърляното из къщата бельо и дори да изгладят някоя и друга риза. А срещу малко доплащане дават да положиш глава в скута им.

Това е историята в един от разказите в тази книга. Наглед се случва в бъдещето, но всъщност това бъдеще е почти сега. Време, в което хората живеят сами на далечни планети и приятелите им са роботи. Поне докато не разберат, че роботите не могат да слушат музика. А когато на едно момиче му порастват крила, то ги изрязва с ножица и ги хвърля в тоалетната. Романтика няма, а най-големите мислители на човечеството са авторите на компютърни игри.Авторът на книгата е истинска сензация не само в родната си Австрия, но и в целия немскоезичен свят. Някои от разказите са наистина абсолютно откровени и написани на езика, на който общува света в туитър – кратки изречения, точни изрази и никакви излишни прилагателни. От друга страна част от историите са прекалено брутални, а други откровено си признавам, че изобщо не разбрах. Отчасти защото цялата книга предизвика у мен силна вътрешна съпротива и колкото повече четях, толкова по-малко разбирах.

Терапевтично четиво, което ни обръща срещу много от кошмарите на 21-ви век. И дали ще ги видим в книгата или в новините, няма как да се скрием. Макар и малко пресилено, Клеменс Й. Зец е описал едно напълно възможно бъдеще – самотно, дигитално и безчовечно. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...