Това е втората книга от български автор, която ме изненадва приятно напоследък. И докато при Мирослав Пенков ми хареса това, че разказите му са български и някак съкровени, то при Капка Касабова напротив, очарова ме умението й да създаде история, която спокойно може да е творба на всеки добър писател по света.
Вила Пасифика е име на курорт някъде в Южна Америка и там са се събрали в търсене на екзотика и емоции разнородна група богати и разглезени хора. Главната героиня Уте е финландка и е там с намерението да опише курорта и околностите му в поредния си пътеводител. Уте е типична европейка на средна възраст – самоуверена, интелигентна и съобразителна, в отлична физическа форма и с хубав мъж, същевременно тя е дълбоко нещастна, объркана и копнееща за деца и див секс, което по някакъв начин е също толкова неотменна част от портрета на съвременната европейка на средна възраст. Нервността й се изразява в странни и мъчителни сънища, които в този резерват в сърцето на джунглата сякаш се сливат с реалността. Всички други гости на курорта са описани също така добре, със своя индивидуалност и странности, така че събитията, които се случват, почти до самия край ми изглеждаха реални. Ние винаги се вживяваме в разказите на хората, които познаваме, а Капка Касабова е описала героите си така, че бързо ни стават добри познати – очарователният Джери, сексапилният Карлос, странната Лусия, неуморният Микел, самонадеяният Макс и всички други наглед обикновени хора, но силно подвластни на чувствата си в такава непосредствена близост до природата. Не случайно единствените, които запазват самообладание във всички ситуации са местните хора, които са научени по рождение да не разделят реалното от фантастичното и да живеят в мир и с двете. Атмосферата в курорта напомня романите на Агата Кристи, със затворените на едно място хора и предчувствието, че нещо ще се случи. Случващото се обаче е напълно неочаквано и всъщност няма нищо общо с външния свят. Най-страшните неща се случват вътре в нас. Капка Касабова е намерила достатъчно елегантен начин да го разкаже без да отблъсне читателите си, защото да си призная аз не обичам трилъри, но прочетох книгата с удоволствие до самия край. Много хубав роман, необичаен и интересен до последната страница.
