Неделен книжен клуб

"Вино от глухарчета", Рей Бредбъри

Имах много резерви, преди да прочета "Вино от глухарчета" – повествование за деца, момчета, при това. Сега я препоръчвам горещо.

"Вино от глухарчета", Рей Бредбъри

Ако сте чели Бредбъри, то знаете, че той определено не е фантаст, както често го определят. Той създава светове, в който живеят мечти, страхове и състоянието да бъдеш нащрек за щастието. Но нима всички те съществуват, за да уплътнят фантазното? За мен те озвучават едно на пръв поглед монотонно ежедневие.

Имах много резерви, преди да прочета "Вино от глухарчета" – повествование за деца, момчета, при това. Сега я препоръчвам горещо. А и тя е толкова различна книга на Бредбъри от останалите, признати за изключителни, каквито са „451˚ по Фаренхайт” или „Смъртта е занимание самотно”, например. [[quote:0]] С нищо не изневерява на стила си писателят и в тази. Стил като буйна, пенлива река, която потапя в едно туптящо детско сърце, с което ще преживявате случващото се. С най-милото в едни отношения, в които възрастните вече не вярват – силни и завинаги. А после ви изважда на повърхността, с мислите и начина, по който се отърсва от наивността всяко дете.

Накратко, Том (10 г.) и Дъглас (12 г.) прекарват ваканцията при дядо си, за да му помагат за зимнината, която подготвя всяко лято. А именно да събират, да изсушават и да варят глухарчета за вино с дъх на топлина и безгрижие. Дъглас като по-голям решава да води дневник от двете страни на тефтера си. От едната страна вписва какво се случва всяко поредно лято. А от другата му страна дневникът започва отначало, но този път той обмисля да вписва необикновеното, което ще им се случи точно тази ваканция.[[more]]И така в съвсем обичайната лятна ваканция на едно нищо неподозиращо 12-годишно момче се случва толкова много, че то порасва пред очите ви. Мъдрост, обаяние на гледната точка на главните герои, сладост на живота, обрати и много емоция ще преживеете с детето вътре във вас. Не случайно Бредбъри е признат за класик.

Всичко започва от закупуването на нови гуменки, така нужни на всеки малчуган за лятото. А техните производители „знаеха точно какво им трябва на момчетата и какво търсят. В подметките напъхваха среда от мек и пухкав хляб, навиваха пружини и жилави треви, калени и сушени в пустошта. А вътре някъде в меките стелки на обувките скриваха влакно от най-тънките, най-жилавите мускули на елен. Хората, които произвеждаха гуменки, сигурно дълго са гледали как ветровете брулят дървесата и как реките се оттичат в езерата. Каквото и да беше това нещо, то беше скрито в гуменките и се зовеше лято.”.

С тази книга откриваме за пореден път в нас хлапето, с което от доста време играем на криеница, и отново осъзнаваме липсата му.