Вероятно е само на мен да ми се струва, но като че ли напоследък една от линиите на развитие е обръщането на все по-голямо внимание на останалите животински видове и тяхното, да го наречем, еманципиране. Все повече автори, обществени движения и фигури влизат в онзи познат ни от религията спор за наличието не само на интелект, но и на чувства и душа у животните. [[more]] В новата си книга канадецът Ян Мартел, познат ни с "Животът на Пи", стига дори до "еретическото" прозрение за истинската същност на Спасителя. Историята тръгва от португалските колонии в Африка, източник на робска работна ръка, пътува през скръбта на трима различни мъже, загубили обичните си, и завършва в покоя на съзерцанието и топлотата на обичта между човек, животно и природа. Разказ, вървящ сякаш с гръб към читателя, лакатушещ по причудливите пътища на причините за странните следствия на традициите, за смисъла, връзките и отговорността ни към земята. Криволичещият бунт на неприемащия загубата човек, открояващ се като тъмните каучукови дървета в хълмистата област с гръмкото име "Високите планини на Португалия", залутан между отрицанието и вярата, между модерността и простотата на едновремешния живот, между рационалността на науката и техническия прогрес и мистиката на вярата в чудеса.
Роман, носталгично меланхоличен като тромаво грациозния герой на фадото, иберийския носорог; криминално религиозен като повествование на Агата Кристи, от която всеки помни разгадаващия и жертвата, но винаги забравя убиеца. Думи, които привидно отбелязват познатата ни истина, но при вглеждане разкриват съвсем друга.
