През 1892 г. един учител по френски в Мъжката гимназия в Русе пише стихотворение във възхвала на славянските братя Кирил и Методий, още същата година творбата му е публикувана в списание "Мисъл", а девет години по-късно друг учител създава мелодията.

Това са Стоян Михайловски и Панайот Пипков и през 1902 г. на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. Така започва историята на един от най-светлите химни на българската просвета и култура.  

На 15 април 1892 г. преподавателят по френски език Стоян Михайловски завършва стихотворението „Кирил и Методий“ с първи стих „Върви, народе възродени“. През 1901 г.  преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков, на когото е възложено да напише напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий, попада на стихотворението, което чете негов ученик. Преди дори да дочете текста, в главата му се ражда музиката и той записва нотите върху дъската, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за първи път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета.  

По време на тоталитарната власт в текста на химна са нанесени идеологически корекции. Променени са някои стихове, премахнато е споменаването на Бог и апостолите, цели куплети са напълно изтрити от читанките.

„И  Бог ще те благослови“ става „напред и все напред върви“, а „духовно покори страните, които завладя с меч“ е заменено с „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“...

След демократичните промени в страната през 90-те години на XX век текстът на химна е възстановен напълно в оригинал. На  празниците продължават да се изпълняват само първите шест от общо четиринайсетте куплета на стихотворението.  

Ето и оригиналният текст на стихотворението "Кирилъ и Методи" публикувано "Проектъ за Български всеучилищен Химнъ" в  сп. "Мисъл", год. 1892, брой 9-10, хартиеното копие се съхранява в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. 

„Кирил и Методий" 

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!...
В световните борби върви
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
сé жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мрътвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек' името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек' се помни
в славянството во век веков!