Напоследък си мисля, че може би максимата за щастливите семейства не е вярна. За мен по-вярно е обратното – всяко семейство е намерило щастието на различно място и по различен път, а всички нещастни семейства си приличат. Ако прочетете романа на Маргарет Мацантини “Никой не се спасява сам”, може би ще се убедите, че съм права.
В новата си книга известната италианска писателка говори за разпада на един брак и на една любов – няма човек, преживял подобен срив, който да не разпознае модела на постепенното убийство на любовта, която ежедневието бавно, но сигурно смазва.[[more]]Двама тридесет и няколко годишни, в капана на общото им минало, на неугасналите им чувства, на двете им деца, на травмите, на мъката, на самотата. Толкова е трудно да се разпадне едно семейство, и толкова лесно. Двамата седят на една маса, в едно малко ресторантче и се опитват да разберат къде са сбъркали. В потока от спомени, чувства, носталгия и ненавист читателят разбира, че в тази дисциплина няма победители и победени, няма прави и няма криви. Всеки е прав за себе си, всеки е понесъл горестно кръста си и няма спасение, особено ако си сам.
Много добра книга, наистина. Дълбока, психологическа, мъдра.
Единственото, което не разбрах, е корицата, която лесно подвежда, че става дума за лековата тийнейджърска история. „Никой не се спасява сам“ е всичко друго, но не и това.
