"Всичко", Мира Дойчинова

Не исках много. Искането спира
крилете ми, насред свободен полет.
Но без мечти, душата ми умира.
И трудничко се преобръщам в пролет...
Не търсих нищо. Но пък изведнъж
оказах се със нечии товари.
И пуснах всичко. Като летен дъжд
изнизаха се спомените стари...
И рекох си, че този странен свят
така човек обърква и орисва,
че само със любов да е богат,
а другото – да си измисля...
Не исках много. Само свобода,
в която да съм цялата обичане.
Един човек, с когото да мълча.
И тази тишина да казва всичко.