ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Във времена на гаснещата светлина" от Ойген Руге

"Във времена на гаснещата светлина" от Ойген Руге

#АзСъмБСП заради… Тази книга може да продължи популярния напоследък хаштаг в много отношения и дори само затова е силно препоръчителна за прочит от всеки, без значение на колко е години и какво изобщо помни от социализма. Главното предимство на "Във времена на гаснещата светлина" е, че тя е написана забавно, интересно и се чете бързо и с удоволствие. Тази книга е една от придобивките ни от тазгодишната Нощ на литературата, но всъщност е издадена сравнително отдавна. Въпреки многото награди на Ойген Руге за това му първо произведение – впрочем, напълно заслужени – изглежда популярността му у нас е ограничена и книгата се продаваше на символичната цена от 5 лв. Трябва да отбележа, че това са най-добре инвестираните ми пет лева от доста време насам.

Основното събитие в книгата, около което се изгражда фабулата, е юбилейният 90-и рожден ден на Вилхелм Повилайт, който събира членовете на семейството от няколко поколения. Вилхелм е типичен партиен функционер – героичната му биография е пълна с полулегенди и пълни измислици, верността му към партията отдавна е само средство за лична облага, идеалите му са повече от спорни, а зад гърба му стоят трудът и усилията на жена му и още много предани и близки хора. На рождения му ден лично или духом присъстват съпругата му Шарлоте, безкомпромисен партиен работник, директор на академия (за отбелязване – с основно образование); нейният син Курт Умницер – историк на работническата партия на ГДР, бивш концлагерист в Сибир; руската му съпруга Ирина и нейната майка; техният син Александър – най-обърканият персонаж в книгата, разпънат между времена и идеи, и неговият син Маркус – изоставено от всички дете в края на пубертета. Историята прескача между различни събития през последните шест десетилетия и постепенно заплита персонажите в сложна мрежа от любови и омрази.

Не зная дали някой извън бившия социалистически лагер може да разбере докрай иронията, абсурда и трагедията на тази книга. За нас обаче в подобна история няма никакви тайни. Приятният стил на автора и добрият превод на Жанина Драгостинова в някаква степен неутрализират драматизма на подобно социално и историческо откровение. Книга, която трябва да се дава за четене на учениците през ваканцията.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...