ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Хипнотизаторът

Хипнотизаторът

Интересно. Страшно. Страшно интересно. Такава е и тази книга на Ларш Кеплер. Макар и издадена преди „Договорът Паганини“, тя не е първа част. Красивият и безпогрешен детектив Юна Лина си е пак тук, влюбените в него колежки и приятелки – също, студеният и красив предколеден Стокхолм, както и един безпощаден сериен убиец, който се оказва много опасен и изобщо не само един.

Но да не издавам подробностите. Този път, както е видно и по заглавието, в центъра на действието е замесен един хипнотизатор. С присъщата му педантичност, авторът ни разказва за начините за хипнотизиране, преживяванията, хипотезите и мястото на този все още спорен метод в психиатрията и следствието. За мен тази част от книгата беше най-интересна, защото процесът е описан много убедително и подробно. Харесва ми и това, че героите са съвсем живи, всеки със своите слабости и грешки, мании и моменти на лудост, но с кого ли не се случва. Не говоря за лошите в книгата, те са подобаващо отблъскващи, а за другите, за героите от полицията, болницата, обикновените хора, поставени в необичайни условия.

Много е лесно да се съпреживеят ситуациите в тази книга, а това не е нещо, характерно за трилърите. Ларш Кеплер отново спечели вниманието ми за дълги часове. И се оказа, че не е случайно – името Ларш Кеплер е псевдоним, зад който се крият съпрузите Александър и Александра Андорил. Ето защо книгите са интересни и за момичета, в тях има нещо от женските емоции и гледна точка. Стана ли ви любопитно?

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...