Това е книга за войната, за Втората световна война, каквато никога не ни е показвана. Ние сме израснали от „правилната“ страна на войната. С историческото внушение, че сме били от победителите, с изобилие от съветски книги и филми, с паметници на съветската армия и мълчаливото убеждение, че дядовците ни са били герои.[[more]]В Германия е публична тайна, че Норвегия е била най-верният съюзник на райха до самия край и боевете за Берлин през май 1945 година са се водели в голяма степен от норвежци. Да се осмисли подобно историческо наследство е огромно предизвикателство. И книгата на Хяртан Фльогста е един интересен опит.
Паул фон Дамаскус и Ото Небелунг са добре образовани германци, които подобно на всички ентусиазирани младежи в края на 30-те години в Германия стават членове на социал-демократическата партия. От там пътят им е само нагоре. Двамата служат на родината си на територията на Норвегия и всъщност дейността им прилича на политически пъзел – дали злото става по-малко зло ако се осмисля през абсолютни принципи? Съдби на хора стават досиета, животът на цели семейства е просто казус. Няма нерешени проблеми, няма невъзможни въпроси – идеални кариеристи в един свят, който е абсолютно деструктивен. След войната двамата бързо се адаптират към новата реалност и уменията им се оказват еднакво полезни за възстановяване на разрушената Западна Германия – арогантният кариеризъм винаги успява. А симбиозата между фашизъм и държавното управление е потресаваща, четена тук и сега.
Историята продължава чак до наши дни, с отчаяния опит на децата им да водят различен живот. Но политиката винаги ни настига, дори когато се правим, че не съществува.
Все пак по-голямата и интересна част от книгата е посветена на войната и си струва да бъде прочетена – независимо дали като спомен или като провидение.
