Неделен книжен клуб

“Хотели. Първа стая”, Ема Марс

Ема Марс е мистериозната авторка на трилогията “Хотели”, обявена като френския отговор на онези “сиви нюанси”, около които все още доста се шуми.

“Хотели. Първа стая”, Ема Марс

Ема Марс е мистериозната авторка на трилогията “Хотели”, обявена като френския отговор на онези “сиви нюанси”, около които все още доста се шуми. Първата част с “изненадващото” подзаглавие “Първа стая” вече е и в българските книжарници, където очаква любителите на еротична литература.

За себе си мога откровено да кажа, че не съм от тези, които харесват такива четива, и то не заради благоприличието, а по-скоро заради скуката, която ме обзема. Вижте сега, прочитате, когато сте млади и любопитни, някаква такава книга – моята беше циклостилно копие от мемоарите на Казанова, след това ви попада маркиз дьо Сад, гледате “Емануела”, “Широко затворени очи”, покрай разни скандали и шум още някоя и друга книга, Батай, Дюрас... И всичко започва да става предвидимо в гимнастиката, допълнителните аксесоари и действащите лица. Така че, ако имате очаквания за нов асортимент – едва ли.

И тук на близо 500 страници се търкаля историята на младата Анабел, момиче със скромни средства от парижките предградия, скоро завършило журналистика и с неизлечимо болна майка. Търсеща работа, отхвърляна от различни медии заради липсата на опит и притисната от нуждата за пари, позакръглената млада жена се оставя да бъде убедена от приятелка да заработи в луксозна и дискретна агенция за компаньонки. Появява се богаташът, предложението за женитба, вълнуващият по-голям брат, трагичното минало на богатата фамилия... В тази мелодрама има приятни опознавателни разходки из красивите квартали на Париж, шеметни описания на вкусотии и смущаваща анатомия! Защото каква, ако не смущаваща, е възможността когато двама души вървят един до друг, случайните докосвания на гърдите на жената да умеят да докосват ту рамото, ту хълбока...[[more]]Иначе, оказва се, че образованието и във Франция не е кой знае какво, след като завършилата журналистика госпожица не познава значими френски фигури, работили в областта на масовата и политическата психология. В доста разтегленото повествование обаче не липсва споменаването на татковината ни като източник на евтини, добре образовани красавици, участващи в порно...

Разбира се, финалът е почти щастлив. На всички, които са със запазено любопитство към тази тематика – приятно четене!