От времето, когато лятната ваканция беше дълга, а дните – пълни с вълнуващи случки, не ми се беше случвало да разтварям книга, която те връща назад в историята и в която рицари и знатни дами си разменят куртоазни реплики, обсаждат се крепости, светци и трубадури кръстосват слова. Затова “Алиенор. Аквитанската лъвица” – романът на Таня Кинкел за прочутата червенокоса херцогиня на Аквитания – си беше едно освежаващо и подмладяващо преживяване.
Най-напред бързам да споделя завладялото ме още от първите страници усещане, че романът е дамският отговор на един великолепен филм, “Лъвът през зимата” с Питър О’Тул и Катрин Хепбърн – усещане, което се оказа съвсем вярно, защото самата Таня Кинкел признава, че вдъхновението й идва от филма. Разбира се, това не изчерпва всичко онова, което ще намерите в историята й. Ще научите повече за една наистина забележителна личност, живяла във време, когато на жените никак не им е лесно, дори и на тези с щастливата участ да се родят в семейство на аристократи. Да, благородните дами не са превивали гръб по ниви и ферми, но затворени в проветривите замъци са служели като разменна монета на роднините си от мъжки род – я за увеличаване на земите им, я за залог в преговори, и животът им нито е бил кой знае колко вълнуващ, нито кой знае колко дълъг. Хубаво е да се знае, че в Средновековието средната продължителност на човешкият живот не е била висока, но като цяло тази на мъжете е по-голяма. Жените, отрано задомявани, рядко стигали до 40 г. и най-често умирали по време на някое от многобройните си раждания...[[more]]Алиенор Аквитанска е едно изключение. Родена в Южната част на Франция, първо дете на наследника на Аквитания, където за разлика от Севера жените са били в правото си да унаследяват титлата и владенията, е образована, дейна, талантлива. Съпруга и майка на двама крале, тази жена участва във Втория кръстоносен поход, води преговори, обхожда владенията си, съчинява стихове... Устоява на натиска от втория си съпруг Хенри II и прекарва 16 години като негова затворничка, но не отстъпва титлата си на херцогиня на Аквитания и владенията си. Умира на 81 години, надживявайки повечето от децата си. Жена, вълнуваща и смущаваща умовете на светци, войни, трубадури... Една от няколкото силни, красиви и червенокоси дами, които според мен са причина за народните суеверия, които виждат в този цвят на женската коса признак за връзка с дявола и окачествяват притежаващите ги като вещици...
