Спомените на Надежда Манделщам (издадени от „Факел Експрес“ през 1999 г.) са един от най-безмилостните и смразяващи документи за времето на сталинския терор, достъпни на български език. На моменти въздействието им е близко до това на „Архипелаг Гулаг“. В някакъв смисъл те са още по-потресаващи, защото са пълни с познати за всеки русофил имена на писатели, поети и актьори, намерили без време смъртта си в лагерите или, не рядко, посегнали сами на живота си.[[more]]Книгата „За Ахматова“ е органично продължение на „Спомени“, написана за същите събития и в същия стил. Това е историята на вярната жена и спътница на Осип Манделщам, която оцелява и живее с единствената цел да съхрани стиховете му. В главата си – най-сигурното място във времената на терор е стиховете да се учат наизуст, без нищо да се записва.
Онова, което ме разочарова беше, че тази книга има много малко общо с Анна Ахматова.Тя, разбира се, се споменава на доста места в текста, но по-скоро като приятелка на поета Манделщам, но дори не като негова съперница или равна по талант. В тази книга Ахматова е просто поредната жертва на терора – чрез сина си Лев, който властта държи в лагер, за да контролира творчеството на майка му.
Книгата е придружена от подробен и емоционален предговор на руския издател, както и от послеслов на преводачката. Отделно има приложена и обширната кореспонденция на Надежда Манделщам не само с Ахматова, но и с всички други изпълнители на литературното завещание на съпруга й.
Интересна като документ на времето и като текст, писан от една влюбена в литературата жена, тази книга определено не е за Ахматова. Но е за поезията и за Русия такава, каквато вече никой не я помни. А трябва, защото повторенията в историята понякога са само трагедии.
