ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За благодарността като изгубено умение

За благодарността като изгубено умение

Алезандър Маккол Смит

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Алегзандър Маккол Смит е автор, обичан от читателите. Има специфичен стил, който допада на различни групи, изкушени от писменото слово. Има няколко книжни поредици, между които превежданите у нас: "Дамска детективска агенция №1", "Доктор фон Игелфелд" и "Неделният клуб по философия". Точно третата, е предпочитаната от мен. Първо, имам големи симпатии към героинята й Изабел Далхаузи, второ – дава възможност да се наслаждавам на мислени разходки из Шотландия, най-вече в красивия град Единбург, по чиято главна улица притичах едно лято след разходка в прочутия замък.

"За благодарността като изгубено умение" е книга, отговаряща на заглавието си. Тя ни припомня как увлечени в преследването на задачите, които животът непрекъснато ни поставя, забравяме простичкото чувство да сме благодарни за онова, което имаме, което сме постигнали или просто ни е дадено, даром. Сякаш автоматично изговаряме думата, но ни се изплъзва усещането. Това толкова естествено и човешко усещане, което ни кара да се радваме на простичките неща, да изпитваме кроткото щастие от полученото и направеното. Ако не бяхме забравили какво е, може би щеше да ни помогне да не се стремим безогледно да преминаваме през другите, да сме по-снизходителни, ценящи всеки светъл миг, преминаващ през градината ни като благодарна за помощта ни лисица.

 

Чели ли сте "Лешниковата гора"?

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...