Мечтаете ли си понякога да се запознаете с любимия си писател? Не за да го питате нещо определено, а просто за да го послушате как говори, да видите какъв човек е и как минава през този живот – с неговото въображение, с неговия опит, с неговия ум. Е, ако Харуки Мураками е в списъка ви с любими писатели, тази книга е именно такова запознанство с него.
Лично аз винаги се опасявам, че подобни познанства неминуемо водят до разочарование, и не един път грижливо съм избягвала възможностите да се срещна отблизо с някой свой кумир, за да не установя закономерно, че той е просто човек като мен. Мураками обаче не ме разочарова, очарова ме. Един самотен бегач на дълги разстояния, трезвомислещ почти толкова, колкото са смахнати книгите му, дисциплиниран, праволинеен, ексцентричен в рамките на очакваното. [[more]] Самият автор реферира към тази книга като към най-близкия до автобиография текст, който възнамерява да напише. И наистина, тук се съдържат доста подробности от личната и творческата му биография и все пак не толкова, че да си въобразим и за миг, че сме го опознали. Основната тема на книгата е, очевидно и по заглавието, бягането. Мураками бяга редовно от 33-годишен досега, участва в маратони и триатлони и поддържа добрата си физическа форма с цената на големи усилия и желязна воля. Бягането като дейност еднообразна, натоварваща мускулите и задължително на открито е абсолютният антипод на писането и в този смисъл също толкова необходима за писателя. Животът на Харуки Мураками, животът изобщо, се състои от две допълващи се, макар и противоположни дейности – тази на ума и тази на тялото. Без едната половина другата неминуемо ще забуксува и ще дава дефекти.
Написана спокойно и сладкодумно, увлекателна и убедителна, тази книга ми беше чудесен събеседник в едно самотно пътуване. Аз се върнах, а Мураками продължи да бяга, към следващата си история, надявам се.
