ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За книгите и удоволствието от "бавното живеене"

Като споменаваме Гаустин, нека припомня една стара идея за забавяне и удължаване, взета директно от някогашната ни кореспонденция с него. … Целият проблем според мен идва оттам, че сме научени да мерим живота си в години. Струва ми се прекалено едро и разсипническо. Получава се някакво обидно малко число, 70 – 80 в добрия случай. Ако живеехме в дни, в нощи, в часове и минути, щяхме да наброим много повече време. Искам да кажа, че меренето в години е твърде голяма кошница за нас. Всичко се изсулва през дупките ѝ. Тук е и моето скромно предложение – да минем към по-малките кошнички на дните, ако трябва, и към още по-малките на часовете и минутите. И тогава ще сме живели в числа, многократно по-достойни за един човешки живот. А когато това дърто сметало – смъртта, се дотътри, защото него с числа трудно би го заблудил, ние няма да се дърпаме, нито да се пазарим. Ще си отидем спокойни като кораби, пълни догоре с жито…

Предполагам, че тук Гаустин е повлиян от апорията на Зенон със стрелата. Ако разделим полета на една стрела на безкрайно малки моменти, ще видим, че във всеки един от тях стрелата е в покой. Сборът от тези моменти в покой, сбор от нули, ще ни покаже, че тя през цялото време всъщност виси във въздуха. Въпросът е можем ли да спрем по същия начин стрелата на времето, разделяйки го на по-малки дни, години, часове, минути. И дали, като мерим, броим и именуваме тези атоми лично време, забавяме.


А правителството на Петков влезе в историята
ОТ ГРАДА
1 юли 2022 | Общество

А правителството на Петков влезе в историята

"За мен е чест да водя правителство, свалено от Пеевски, Борисов, Трифонов и Митрофанова." Кирил Петков, 22 юни...

Или времето е по-скоро нещо органично, с корени, листа и плодове, което расте в нас, зрее и има свой естествен край.

Много бавен страх

Чети бавно!

Тъй бавен, както си тече водата

привечер в топлите домати,

в къртичините спира, чезне,

утолява ги и тръгва пак.

Тъй бавен, както дядо ми се връща

от бостана и остарява за минута,

докато слиза от магарето.

Тъй бавен, както после реже диня,

подрязва дълго резена, раздава,

набожда с ножката последния.

Тъй бавен, както аз, нагълтал семка,

започвам да усещам бавно, с ужас

как семката се хваща в мен,

дълбае някъде в стомаха ниско

(стомахът ми е орех, тъй съм кльощав),

расте, филизи пуска, зреят дини –

смърт нелепа...

Едрее този страх, пълзи, пропуква,

но има свой естествен край –

зад къщи, в репея.

 

Три начина да си създадем празник за душата

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...