За купуването на книги

Лили: Моята връзка с книгите започна много рано, когато освен шоколад, другия най-очакван подарък бяха книжките с приказки. Обожавах миризмата на хартия и прясно мастило и много често заравях носа си между страниците, особено на новите ми книжки. Нещата не са се променили много и днес.

Лена: Когато бяхме малки, отношението към книгите беше по-различно – тогава да подариш и да надпишеш книга беше най-нормалното нещо на света. Напоследък все по-често получавам и подарявам книги. Прекрасно чувство!

Ели: Така и не се научих да пазарувам книги в интернет. Правя го само при крайна нужда. Обичам да ходя в книжарниците, да ровя из книгите, да прочета по няколко реда или изречения, да сравня няколко книги от една поредица и накрая винаги си избирам нещо.

Лили: Трудно ми е да чета от екран. Половината от преживяването го няма. Кориците, аромата, вятъра в страниците, подчертаването на редове, препрочитането по-късно само на отделни абзаци, заспиването с книгата в прегръдка...все неща, които една машинка не може да ми даде.

За площад Славейков

Лена: Никога не съм харесвала площад Славейков, дори когато живеех на една пряка от него и когато книжарници в София почти нямаше. Там винаги съм се чувствала от едната страна на барикадата, от другата бяха продавачите, с тяхната настъпателност и решимост да ми продадат нещо на всяка цена. И винаги гледаха с леко снизхождение - ти начетена ли си достатъчно, а?

Лили: Преди доста години обичах да минавам в събота през Славейков и да разглеждам какво ново е излязло. Един от книжарите, обаче се отличаваше от всички останали с това, че знаеше за всичките си книги повече, отколкото човек би могъл да очаква. Сякаш беше прочел всички книги на земята. Откровено ме учудваше с ерудицията си и дори да не ги е бил чел, това по нищо не му личеше. Помнеше и знаеше какво ме интересува и харесвам. Намираше всяка книга, за която си помисля.

Лена: Сега харесвам този площад още по-малко и съм напълно убедена, че от него няма никакъв смисъл. Надявам се някой прекрасен ден сгъваемите масички и кашони от банани да освободят място за пейки, цветя и фонтанът отново да заработи. Има достатъчно хубави истински книжарници и много малко площади в този град!

За малките книжарници

Куси: Аз харесвам малките, спретнати и уютни книжарници, в които човек се чувства като у дома си. Мирисът на книги и дърво, пренасящи ни в света на вълшебствата и непознатото. За съжаление, в съвременния свят не остава много място за книжарници с лице и душа, като приветливата, детска книжарница на Мег Райън от филма „Имате поща“. Истината е, че рядко попадаш на човек който обича и живее заради книгите.

Ели: Любимите ми книжарници са тези, в които обичат книгите. Нисим на Паренсов и Левски, Български книжици на Аксаков и една малка книжарница на Стефан Караджа до кукления НАТФИЗ. Там книгите са подредени като в домашна библиотека – има само по един екземпляр и само домакинът знае къде го държи – при това без да гледа в никакъв компютър. Много ми харесва това, защото когато попитам за някоя книга, докато я намерят винаги става въпрос за друга от същия автор, за нещо с подобен сюжет и накрая вместо с една си тръгвам поне с три книги и с усещането, че съм била на гости при приятел.

Лили: Сега вече Асен Митов си има собствена книжарница, в която винаги когато имам време и си търся нещо, отивам там. Той знае какво да ми покаже, какво да ми разкаже, не губя време и винаги съм осведомена за най-новите неща от сферите, които ме вълнуват. За съжаление, все по-често му пиша в скайп и ми носи книгите в офиса, пак за мое удобство. Липсва ми личния контакт с него и тайнствената атмосфера на малката му книжарница. Надявам се скоро да си го върна :)

Лена: Любимата ми малка книжарница е на две крачки от нас – на Заимов – там продава един симпатичен мъж с коса до кръста и търпелива усмивка. Винаги ми помага и винаги знае много за фентъзи жанра, а това е ценно. Знае и много за детските книжки, а това ми е още по-ценно…

За големите книжарници

Куси: Нямам нищо против големите вериги книжарници, но лично аз трудно успявам да се ориентирам в тях и да получа необходимата ми подкрепа в избора на подходящото заглавие.Продажбата на книги за мен не е просто бизнес, това е процес, изискващ много повече от познания в търговията и наизустяване на последните актуални заглавия. Изкуството да препоръчаш и да усетиш от какво се нуждае човекът отсреща е ключът към сърцето на любителите на книгите.

Ели: На мен големите книжарници ми приличат на супермаркети, всичко е строго подредено, книгите са в стройна редичка, по издателства, продавачите са забързани и докато ми обясняват нещо очите им винаги гледат в другите клиенти. Цари пълна анонимност. Може би само в „Хеликон“ на Витоша и Патриарх Евтимий се опитаха да разчупят този модел като започнаха да слагат до книгата написана на ръка препоръка от някой от книжарите. Само че последните няколко месеца няма нито една нова препоръка, стоят си старите листчета и се местят със съответната книга все по-навътре по рафтовете. Когато попитам за някоя книга, винаги проверяват в компютъра.

Лена: Аз пък обичам големите книжарници! Обичам спокойствието, пространството и чувството, че всички тези книги чакат мен – да ги отворя, да ги разлистя, за ги избера.  Нямам нужда някой да ме насочва, имам нужда от време само. А най-вече обичам тихите книжарници. В които можеш да се зачетеш и да забравиш времето. Но за съжаление е пълно с хора, които говорят високо по телефона си или с разговарящи помежду си продавачи. Затова никога почти не питам нищо, за да не им прекъсвам разговора…

Тема за размисъл:

Ели: Книжарката на Стефан Караджа преди да започне да говори с мен за книги, ме изпита. Показа ми десетина по-скорошни заглавия и ме попита какво съм чела и какво мисля. Права е, в крайна сметка всеки може да каже, че обича книги и чете много. Издържах изпита, сега мога да разчитам да ми пази от новите заглавия и да получавам рецензия за всичко. Вкусовете ни не съвпадат напълно, но да се спори за книги с професионалист е приятно и полезно.

Куси: Има и книжарници, в които не бих влязла отново – тази на издателство „Ентусиаст“ на ул. Кракра в гр. София, където момичето, на което попаднахме нямаше никаква идея какви книги продава и за какво става въпрос в тях – честно казано бяхме изумени от невежеството й.  

Лена: Всяка година се чудя какъв е смисълът от Панаира на книгата, но продължавам да ходя. И всяка година виждам да се продават книгите, които съм купила миналата година, но сега с намаление... По-важното е, че там книгите ги продават самите издатели и те най-добре знаят за какво става дума, винаги е приятно да си поговориш с тях и да се вземеш книга с такава препоръка.

Ели: Липсва ми място, където да разменям книги с други хора. Има такова виртуално, но не е същото. Достатъчно ще е в някоя от любимите ми книжарници да отделят един рафт за книги, които хората да оставят и взимат. Вярно, че от това не се печели, но вече съм сигурна, че никое от тези места не е направено за печалба. Това е нещо като нашия книжен клуб, но по-голям. Всеки може да стане член, само да прекрачи прага.