ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За момичетата, които бяхме (и още сме)!

За момичетата, които бяхме (и още сме)!

"За момичетата, които бяхме (и още сме)!" – такова посвещение получих от авторката на „Преобърнати съзвездия“ Деметра Дулева на представянето на книгата.

Деметра е моята астрална близначка, с нея сме родени на една и съща дата. Познаваме се от 2008 г. и ни събра рожденият ни ден. Вече повече от 10 години съм щастлива да я нарека мой приятел.

Когато ми написа посвещението в книгата, си казах – прекрасно, но едва след като прочетох книгата си дадох сметка колко много се съдържа в тези няколко думи.

Критерият ми за хубава книга е да ме разплаче, да ме разсмее или да ме накара да мисля за нея дни и седмици след като съм я прочела. 

Е, „Преобърнати съзвездия“ със сигурност преобърна моето съзвездие, пренареди електроните, накара ме да плача като малко дете и да мисля за всички избори, които правим в живота.

„Преобърнати съзвездия“ е за всички момичета на 16, 26, 36, 46 и нагоре. И не, „Преобърнати съзвездия“ не е розов булеварден роман, а и преди да са ме обвинили в сексизъм, ще кажа, че ще се радвам и мъжката част да прочете книгата, защото е своеобразна анатомия на чувствата и емоциите, които всеки един от нас, без значение мъж или жена може да изпита. 

Трудно е да направиш резюме в една страница на 300 страници емоции и преживявания.

Много мислех, ако трябва да използвам една дума, с която да опиша книгата, коя би била тя?!

Думата би била „Пътуване“ с главно „П“ – пътуване в миналото, пътуване в настоящето, пътуване в непознатото, пътуване към хората в живота ни, пътуване към себе си, пътуване към болката и пътуване към прошката.

Казват, че нищо не лекува така душата, както пътуването и това прави главната героиня Йоана - опитва се да избяга от миналото чрез бягство в непознатото и отива в Африка. 

Преживях всяка емоция на главната героиня, нахлуха спомени, аромати и гледки от Африка, но Африка е друга история, която заслужава своите отделни пет минути слава.

Както разказва авторката, в Европа приказките започват с „Имало едно време...“, докато в Африка минало и бъдеще не съществуват, там историите започват с „Ето историята...“.

Та, ето историята...

„Преобърнати съзвездия“ е за порастването ни и за израстването ни, за изборите, които правим, за научените уроци, за хората, които минават през живота ни, тези които остават и тези които си тръгват или губим, и за способността да продължаваме напред.

„Преобърнати съзвездия“ е за това колко често си задаваме въпроса „Откога не съм плакала?“ и „Щастлива ли съм в момента?“

„Преобърнати съзвездия“ е и за онази токсичната любов, която прилича на розата под стъклен похлупак от Красавицата и звяра – красива, но и смъртоносна, защото падне ли последното листенце, сърцето загива. Онази любов, която ни кара да летим и да се чувстваме недосегаеми и неуязвими, и ни кара да виждаме прекрасното в човека отсреща, но също така в един миг може да разбие сърцето, да преобърне света ни и да изкриви образите в огледалото.

Няма да разказвам повече, нека всеки сам открие своята истина, но ще завърша с два цитата, които според мен затварят цикъла:

 „Когато си обичан, не се съмняваш в нищо, силен си и свободен.

Когато обичаш, се съмняваш, защото да изпитваш любов, е страдание.

Казват: миналото не съществува, само настоящето е важно. А какво да правим с миналото, което не иска да си отиде? И какво става с любовта, която ни напуска?“

***

„Преди да тръгнем обратно, ми съобщават, че шаманът иска да говори с мен. Заставам пред стар и съсухрен мъж с дълга бяла коса...

Посочва ми земята да седна срещу него. Раздрусва в шепа шарени зърна и ги хвърля в прашната земя. Затваря очи и мълчи. Накрая преговаря:

- Твоите мъртви помогнаха. Някой искаше да стигне с теб до другия край.

Отново затваря очи. Шаманите не обичат да бързат, припрените жестове само ги отегчават, затова гледам да не шавам и напрягам слух, за да не пропусна нещо.

- Видях духа му, изпратен от небесния Занахари. Сега си свободна! Остава да му простиш.

Усмихвам се и му отвръщам:

- Отдавна съм простила.

- Не си, щом изпитваш мъка. Простила ще си, когато спре да боли.“

 

Автор: Цонка Дрянкова

 

За учителите, учениците и образованието