Неделен книжен клуб

За нещастието да живееш в интересни времена

Светът, който всички сме имали и загубили и в който мечтаем да се върнем.

За нещастието да живееш в интересни времена

Издателство "Колибри"

Нещастието да живееш в интересни времена... Пишейки книгата си за улица „Каталин“, Магда Сабо вероятно е смятала, че тези времена са отминали, а хората, които ги помнят, са травмирани завинаги, затворени в своите детски спомени като в спасителна капсула.

Днес спасителната капсула на идиличното социалистическо детство с тичане по улиците, филии с лютеница и липса на мобилни телефони приютява поредното поколение, неспособно да се справи с връхлетелите го исторически турболенции. И книгата на Магда Сабо, както всяка истински добра книга, отеква като пророчески глас и резонира право в сърцето.

На улица „Каталин“ живеят в своите спретнати къщи с градинки три приятелски семейства.

Майорът е човек на честта, вдовец, в дома му се разпорежда икономката госпожа Темеш, а какви са истинските й отношения с майора, не е чужда работа. Синът му Балинт е роден да стане лекар, така е решил майорът и това е, момчето се учи прилежно и не възразява.

В другата къща живее семейство Елекеш с дъщерите си Ирен и Бланка. Господин Елекеш е учител, строг и справедлив, законопослушен, за хора като него властта винаги има право, а справедливостта неизменно ще възтържествува, каквото и да се случи. В третата къща живее Хенриет с родителите си, семейство Хелд, които са евреи.

Последното се оказва доста важно в годините на войната, защото книгата проследява четири десетилетия от унгарската история – 30-те, когато под идиличната видимост за охолство и разбирателство на средната класа се надигат тъмни сили, но жителите на улица „Каталин“ са неспособни да ги видят; следващото десетилетие и годините на войната, когато майорът не успява да спаси семейство Хелд – голяма част от книгата е разказана от името на убитата Хенриет; и след това 50-те и 60-те, години на големи политически сътресения в Унгария, когато понятията за правилно и грешно се променят няколко пъти.

Типично за Магда Сабо, историята е разказана от името на жените – Ирен, Бланка и Хенриет.

Те и трите са влюбени в Балинт, но той е просто една пешка, мъж ограничен от егото си и неспособността си да прозре отвъд простата видимост на нещата наоколо. Магда Сабо е великолепна именно в това – да описва жените в тяхната изконна сила да владеят много повече сили от видимите с просто око и да променят света според желанията си или според други, пак женски, стихии. Също като Емеренц във „Вратата“.

Улица „Каталин“ всъщност не съществува в нито една от частите на тази история. Тя е само спомен и като всеки спомен е идеализирана, нереално перфектна.

Улица „Каталин“ е светът на детството, в който децата са невинни, възрастните са умни и добри, а бъдещето е безоблачно.

Това е светът, който всички сме имали и загубили и в който мечтаем да се върнем. Понякога животът прави тази мечта отчаяна като кошмар.

Магда Сабо отново ме заплени с историята си и след като свърших книгата, веднага отворих на първата страница и я започнах отначало.