ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За нещастието да живееш в интересни времена

За нещастието да живееш в интересни времена

Издателство "Колибри"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Нещастието да живееш в интересни времена... Пишейки книгата си за улица „Каталин“, Магда Сабо вероятно е смятала, че тези времена са отминали, а хората, които ги помнят, са травмирани завинаги, затворени в своите детски спомени като в спасителна капсула.

Днес спасителната капсула на идиличното социалистическо детство с тичане по улиците, филии с лютеница и липса на мобилни телефони приютява поредното поколение, неспособно да се справи с връхлетелите го исторически турболенции. И книгата на Магда Сабо, както всяка истински добра книга, отеква като пророчески глас и резонира право в сърцето.

На улица „Каталин“ живеят в своите спретнати къщи с градинки три приятелски семейства.

Майорът е човек на честта, вдовец, в дома му се разпорежда икономката госпожа Темеш, а какви са истинските й отношения с майора, не е чужда работа. Синът му Балинт е роден да стане лекар, така е решил майорът и това е, момчето се учи прилежно и не възразява.

В другата къща живее семейство Елекеш с дъщерите си Ирен и Бланка. Господин Елекеш е учител, строг и справедлив, законопослушен, за хора като него властта винаги има право, а справедливостта неизменно ще възтържествува, каквото и да се случи. В третата къща живее Хенриет с родителите си, семейство Хелд, които са евреи.

Последното се оказва доста важно в годините на войната, защото книгата проследява четири десетилетия от унгарската история – 30-те, когато под идиличната видимост за охолство и разбирателство на средната класа се надигат тъмни сили, но жителите на улица „Каталин“ са неспособни да ги видят; следващото десетилетие и годините на войната, когато майорът не успява да спаси семейство Хелд – голяма част от книгата е разказана от името на убитата Хенриет; и след това 50-те и 60-те, години на големи политически сътресения в Унгария, когато понятията за правилно и грешно се променят няколко пъти.

Типично за Магда Сабо, историята е разказана от името на жените – Ирен, Бланка и Хенриет.

Те и трите са влюбени в Балинт, но той е просто една пешка, мъж ограничен от егото си и неспособността си да прозре отвъд простата видимост на нещата наоколо. Магда Сабо е великолепна именно в това – да описва жените в тяхната изконна сила да владеят много повече сили от видимите с просто око и да променят света според желанията си или според други, пак женски, стихии. Също като Емеренц във „Вратата“.

Улица „Каталин“ всъщност не съществува в нито една от частите на тази история. Тя е само спомен и като всеки спомен е идеализирана, нереално перфектна.

Улица „Каталин“ е светът на детството, в който децата са невинни, възрастните са умни и добри, а бъдещето е безоблачно.

Това е светът, който всички сме имали и загубили и в който мечтаем да се върнем. Понякога животът прави тази мечта отчаяна като кошмар.

Магда Сабо отново ме заплени с историята си и след като свърших книгата, веднага отворих на първата страница и я започнах отначало.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...