ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За шегите, които пресоляват супата

За шегите, които пресоляват супата

Да започнем с един безобиден виц. Бет се обажда по телефона на приятеля си Джеймс, докато той шофира по магистралата. Казва му да внимава, защото по радиото са съобщили, че на магистралата има някакъв луд, който кара в насрещното движение. Джеймс ѝ отвръща: „Не е един, стотици са!“.

Думата „хумор“ идва от латинското humor, което означава „течност“. Лекарите от древността смятали, че благополучието на човека зависи от баланса между четири такива течности: кръв, флегма, черна жлъчка и жълта жлъчка. Когато тези телесни течности са в непропорционално съотношение, определени личностни черти са по-подчертани – излишъкът на кръв например прави хората сангвинични, тоест склонни към преголяма възторженост. Ето защо хуморът се е свързвал с представата за човек, чийто темперамент се отклонява от нормата. С други думи, на тези „ексцентрични” или „луди“ хора в миналото не се е гледало с добро око!

Днес смятаме, че човек, който няма чувство за хумор, „не е секси“. Намираме такива хора за скучни и глупави дори. Защото умението да се шегуваш с другите, предполага умение да се шегуваш със себе си. А самоиронията се свързва с интелигентността.

В чудесната си книга „Тайната на хумора. Кой, как и защо се смее“ проф. Ноел Каръл разглежда теориите за хумора и социалните му функции. Дава свежи примери за уместен и неуместен хумор в зависимост от ситуацията. При Платон и Аристотел, да речем, се среща асоциация на хумора със злоба и злорадство спрямо хората, смятани за по-недостойни. Тя е в основата на теорията за превъзходството. Става дума за удоволствието да установиш, че превъзхождаш другите, както и за проява на известно презрение към тях.

Не по-малко популярна е теорията за несъответствието. Съществуването например на създанието Спондж Боб Квадратни гащи – говореща гъба за баня, за децата е смешно поначало, защото такива гъби няма. По същата логика развратните духовници са комични персонажи поне от Възраждането насам. Словесно остроумие е налице, когато преобърнем значението на дадено клише или добре известна словесна формула, както прави Волтер, когато отбелязва: „Въпреки грижите на най-добрите лекари в Европа, пациентът оцеля“.

Има още...