Да започнем с един безобиден виц. Бет се обажда по телефона на приятеля си Джеймс, докато той шофира по магистралата. Казва му да внимава, защото по радиото са съобщили, че на магистралата има някакъв луд, който кара в насрещното движение. Джеймс ѝ отвръща: „Не е един, стотици са!“.
Думата „хумор“ идва от латинското humor, което означава „течност“. Лекарите от древността смятали, че благополучието на човека зависи от баланса между четири такива течности: кръв, флегма, черна жлъчка и жълта жлъчка. Когато тези телесни течности са в непропорционално съотношение, определени личностни черти са по-подчертани – излишъкът на кръв например прави хората сангвинични, тоест склонни към преголяма възторженост. Ето защо хуморът се е свързвал с представата за човек, чийто темперамент се отклонява от нормата. С други думи, на тези „ексцентрични” или „луди“ хора в миналото не се е гледало с добро око!
Днес смятаме, че човек, който няма чувство за хумор, „не е секси“. Намираме такива хора за скучни и глупави дори. Защото умението да се шегуваш с другите, предполага умение да се шегуваш със себе си. А самоиронията се свързва с интелигентността.
В чудесната си книга „Тайната на хумора. Кой, как и защо се смее“ проф. Ноел Каръл разглежда теориите за хумора и социалните му функции. Дава свежи примери за уместен и неуместен хумор в зависимост от ситуацията. При Платон и Аристотел, да речем, се среща асоциация на хумора със злоба и злорадство спрямо хората, смятани за по-недостойни. Тя е в основата на теорията за превъзходството. Става дума за удоволствието да установиш, че превъзхождаш другите, както и за проява на известно презрение към тях.
Не по-малко популярна е теорията за несъответствието. Съществуването например на създанието Спондж Боб Квадратни гащи – говореща гъба за баня, за децата е смешно поначало, защото такива гъби няма. По същата логика развратните духовници са комични персонажи поне от Възраждането насам. Словесно остроумие е налице, когато преобърнем значението на дадено клише или добре известна словесна формула, както прави Волтер, когато отбелязва: „Въпреки грижите на най-добрите лекари в Европа, пациентът оцеля“.
Има още...
Най-ефективният стимулант на смеха си остава самият смях. Функцията на хумора е да сигнализира за съществуването на т.нар. „когнитивни бъгове“. Хуморът е в състояние да облекчава стреса, да сближава непознати, да намалява напрежението между хора, които са в конфликт. Расисткият виц обаче, разказан в присъствието на представител на някое малцинство, може да бъде оскърбителен. Морално погледнато, това е лошо, а моралното отвращение може да убие хумора. Дори да е разказан зад гърба на засегнатите, вицът пак може да бъде злотворен, защото подсилва вредните стереотипи или насърчава безразличие към тях. Но възможно ли е неморалният характер на подобни вицове да ги прави по-малко смешни?
Философът на хумора Тед Коен казва: „Иска ми се да нямаше подобни вицове. Да прекроим света така, че да няма място за тях и те повече да не се появяват. Но не отричайте, че са смешни. Това отрицание не е от полза за никого“.
Истината е, че в някои ситуации разказването на неморални вицове може да задуши комизма. Коен илюстрира тезата си със следната гатанка: „Как случаен минувач може да спре банда чернокожи да извършат групово изнасилване? Като им подхвърли баскетболна топка“. Това може да бъде забавно. Но я си представете, че тази шега е разказвана не от комик като Крис Рок например пред общност от неговата раса в духа на самоиронията, а от някой убеден фанатик, който забавлява с нея публиката си в зала, пълна с неонацисти. Дали ще е смешно?
В други случаи аморалистите имат основание. Помислете за гатанката: „Какво ще ви трябва, ако видите адвокат, погребан до шията в пясък?“. Отговор: „Още пясък“. Тази шега не бива да се приема като препоръка да се унищожат адвокатите. Това е просто умен начин да се изкаже недоволство от адвокатите, група, която поначало е социално привилегирована. Би било съвсем различно, ако обидата е насочена към социално неоправдани или потиснати хора…
"Пролет" на Али Смит – когато лятото е неизбежно
