ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За съобщената свобода – из "Невидимите кризи"

За съобщената свобода – из "Невидимите кризи"

Manifestation pour la démocratie à Sofia le 16 decembre 1989, Bulgarie.

Photo by Georges MERILLON/Gamma-Rapho via Getty Images 

Ние всички сме живели тези истории. Георги Господинов – ги е записал. Пестеливо, красиво и с най-точните думи.  

Един кратък откъс от "Невидимите кризи", книга, която всички трябва да прочетем

***

"На 10 ноември на нас ни съобщиха по телевизията, че сме свободни. Пасивната позиция тук е важна. Съобщиха ни. По същия начин, по който "пускаха" портокали, червен пипер и дамски превръзки. Чакаш, чакаш и един ден някой ти съобщава "пуснали са". 10 ноември се оказа нещо подобно на това да ти излезе номера за автомобил или да ти дойде реда за апартамент след дълго чакане. Награда за изключителното търпение. Спомнете си, след съобщаването на новината в онзи късен ноемврийски следобед никой не излезе на улицата да се израдва. Предния ден в Берлин пред Бранденбургската врата гъмжи от тела. Но тези тела са репетирали цяла година всеки понеделник пред църквата "Св. Николай" в Лайпциг. Въпреки служителите на реда. Българското тяло е малко по-бавно и предпазливо. Да, системата навсякъде се разпада, да, Живков е свален, но... Откъде да знаеш дали не е капан. Или грешка, която ще бъде поправена на следващия ден. Не обвинявам никого, да не би аз да съм празнувал на площада, но все пак ми е странно сега и го изговарям. Наистина не е лесно, за 45 години човек отвиква от много неща. Не можеш да се освободиш за една нощ, ако толкова дълго не си бил свободен. Още повече, ако не си имал кой знае каква воля за свобода. А след толкова години вече не е останала и памет за нея." 

 

Господинов пред New York Times: Тъгата се разпростира по света заради дефицит на бъдеще