ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За таралежите, които обичаме

За таралежите, които обичаме
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Този път няма да разкажа за книга, която току-що съм прочела, а просто за една от любимите си книги през последната година. Вече съм споделяла, че разменям книги с приятелките си, също с майка си и нейните приятелки и ето че тези дни „Елегантността на таралежа“ на Мюриел Барбери отново стигна до мен и всички хора, през които е минала, споделиха възторга си. Редно е и аз да го споделя с вас, момичета.

Всяка от нас има любими хора, приятели, просто познати или колеги, които зад своята неугледна външност и неадекватно поведение са всъщност уникални хора, готини и различни. Истински социални таралежи – бодливи отвън и нежни отвътре. Именно за тези хора разказва Мюриел Барбери в книгата си. За портиерката Рьоне, грозновата възрастна вдовица, която всъщност е начетена, забавна и истински киноман; за малката Палома, която е наглед само едно дете, но всъщност е необичайно умна и проницателна за годините си; за загадъчния господин от Япония, който зад своята сдържаност и възпитание отлично преценява хората и за всички други обитатели в къщата на улица „Грьонел“ 7, никой от които не е такъв, какъвто изглежда на пръв поглед.

Невъзможно е след прочитането на тази книга да не се замислим за това кои сме ние самите, какви роли играем в живота си и в живота на хората около нас, не подценяваме ли поне някого от близките си, не сме ли прекалено много в плен на условностите и дали да бъдем истински себе си е въпрос на труден избор ден след ден. Всички тези въпроси са поднесени в книгата увлекателно, умно, забавно и не на последно място - елегантно. Знам, че всяко момиче понякога се чувства поне малко таралеж, тази книга е за нас!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...