Да кажа, че винаги съм се интересувала от различните гледни точки и идеи, е малко пресилено, защото не съм чак толкова задълбочена, по-скоро съм любопитна. Това мое любопитство ме направи читател на "За западния тероризъм. От Хирошима до дроновете" с автори известният и смятан за най-влиятелен мислител, лингвист, философ и прочие Ноам Чомски и разследващият журналист Андре Влъчек.
Първо, веднага си признавам "идеологическите" различия и с двамата автори, но в случая не това е важно, а по-скоро твърде елементарният, поне за мен, начин на представяне на вижданията им.
Да, книгата е нещо като разговор между приятели по вълнуващи ги теми, но дори в този формат двамата, или поне Ноам Чомски, би трябвало да положат повече усилия от уважение към бъдещата си публика, вместо да звучат като лектори от едновремешни открити партийни заседания, на които задължително присъстваше целокупният състав от учащи или работещи. Същата арогантна увереност, че изпявайки тезите си, няма да срещнат възражения, няма да има кой да се замисли, просто ще им се изръкопляска и благодари. Надявам се, че не са разчитали и на същото отегчено примирено дремещо безразличие, царящо по тези събития, но истината е, че аз като читател се почувствах подценена.
Като се започне с "изненадващите разкрития" за нацистките расови чистки, насочени не само към евреите, но и към ромите (наистина ли Чомски вярва, че това е неизвестно; та само на прима виста всеки, който поне веднъж е чувал името на зловещия доктор Менгеле, се сеща за ужасяващите му експерименти точно върху тази етническа група)... И като ще "отварят" очите на невежите и сити народи, защо пропускат, че въпросната доктрина определя и славяните като малоценна и подлежаща на унищожение раса? Такива, да ги наречем, странности изобилстват в тази книга.
Няма да се спирам пространно, ще отбележа само това, че в стремежа си да уличат САЩ като единствен подбудител и причина за многобройните войни и конфликти, донесли и носещи страдания на огромна маса от човешкото население, авторите стигат до някои меко казано абсурдни твърдения от типа на тези за червените кхмери (звучащи почти като произнесени от Гьобелсовата пропагандна машина) или определянето на всеизвестни наркокартели като борци за народна свобода и икономическа независимост. [[more]] Затова съм леко притеснена от внушението, че няма нищо лошо това производство да е основно за държави от Изтока и Латинска Америка, стига да ги прави независими от Запада и да работи за благосъстоянието на народите им. Нещо крайно нереалистично, поне доколкото сме видели от историята. Никой народ не тъне в доволство, докато произвежда дрога, тя винаги обогатява само някои.
Със съжаление ще призная, че оплюваната от Чомски и Влъчек машина за отвличане на вниманието с развлечения, Холивуд, се справя по- добре, карайки ни да се осъзнаем на какъв ужас са подложени огромни маси от население и колко невинни жени и деца са безжалостно изтребвани в Африка, Азия, Латинска Америка заради нечии политически или икономически интереси. Което не говори май добре за тях двамата като автори и ме кара да си мисля, че май те, а не сочените от тях имена, са разглезени и се смятат за привилегировани, след като не са отделили достатъчно внимание на читателите си и са им предоставили едни небрежно нахвърлени твърдения.
В заключение, очаквах много повече, ако не бляскаво и иронично, то поне разбуждащо и замислящо ме!
