"Зад кулисите на музея", Кейт Аткинсън

„Зад кулисите на музея“ е трогателна история за семейно щастие и разочарование.“ – осем от десет онлайн ревюта на тази книга започват така. Разбира се,  тъй като аз съм чела книгата, ще се постарая повече.  Че е трогателна, не мога да споря. Но може би „трогателна“ е твърде слаба дума, аз намирам книгата за направо сърцераздирателна. Това е историята на едно семейство, разказана от името на едно малко момиченце, което пораства и става жена пред очите ни, а през това време ни разкрива и всички тайни на своето семейство, като се започне от прабаба й и се стигне до най-далечния й втори братовчед и неговата жена. 

Тази мащабна семейна история се разгръща на големите събития на 20 век и е белязана драматично от тях. Разказ  за раждане  и смърт, за любов и безразличие, за мир и за война, за ужасна и непоправима трагедия и за живот, който, в крайна сметка разбира се - е по-силен от всичко. Това, което всъщност трогва, е тонът на повествованието – наивистичен, детски, чист, а в същото време – горчив, саркастичен, дори жесток. Чувството за хумор обаче надделява и добавя аромат на иначе доста тежкото ястие от семейни драми и безкрайно количество чичовци, лели, братовчеди и техните деца.

За мое изумление Кейт Аткинсън успява в наглед невъзможното – да сложи рамка и да изведе послание от една история, голяма като самия живот и неподвластна на никаква логика – точно като него. И то е, че всичко може да бъде преодоляно, само липсата на любов и човещина – не…