ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Задругата" - българското тайно общество

"Задругата" - българското тайно общество
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Като повечето хора, които са "запазили детското в себе си" (или ако трябва да използваме точните думи – инфантилни личности), обичам да чета и гледам истории за приключения.

Признавам си, че ако сюжетът е увлекателен, много не се вглеждам в детайлите, безкритично пропускам разминавания във фактологията – стига, разбира се, да не е нещо достатъчно очевидно и фрапиращо. А един добър разказвач, според мен, не бива да допуска такива грешки, ако иска не просто да предложи развлечение, а алтернативна история.

Така романът на Добри Божлов, рекламиран като българския Дан Браун, привлече любопитството ми. За съжаление, остана само това провокираното любопитство и едно разочарование – усещането, че дори и да не съм особено взискателен читател на този тип литература, съм подценена.

Да започнем с това, че не може каквото и да е тайно (или свръхтайно) общество от времето на Второто Българско Царство да се казва "Соколът и розата". Сокол – добре, но роза... Тя се появява някой и друг век по-късно, по времето, когато вече сме част от Османската империя. Това е същото, като да разказваме как прочутият Боянски майстор похапва шопска салата. Да, Бояна е в Шоплука, ама доматите пристигат от Америка доста по-късно, а кога са се отзовали в салатата ни – това е съвсем друг въпрос.

После – толкова труд и усилия са хвърлени от въпросното тайно общество през вековете, така че българите да усвоят максимата "Преклонена главица, остра сабя не е сече" с цел да укрепне и да се развие популацията ни, а в крайна сметка, не само се освобождаваме след Сърбия и Гърция, но те имат и по-големи територии – нищо, че ние, българите, сме населявали земите от Черно, през Средиземно, та до Адриатическо море... 

Изводът е, че или "Задругата" не си е свършила добре работата, или другите балканци са с по-добре работещи задкулисни организации. А може би истината е, че не оцеляването ни прави свободни, а смелостта и осъзнаването.

"Тайната "Кралско рибарче"

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...