Само с четири романа зад гърба си, Жан-Батист Андреа спечели най-престижната френска литературна награда - "Гонкур". 

Петдесет и две годишният автор е отличен "Бди над нея" (Veiller sur elle) - любовна история, чието действие се развива по времето на фашизма в Италия, посветена на скулптурата и Италия - страната на баба му по бащина линия.  

"Това е много емоционален момент, току-що избърсах сълзите си в таксито", каза Жан-Батист Андреа, пристигайки в ресторант "Друан", където наградата се връчва по традиция от повече от век.  Жан-Батист Андреа се съревноваваше със смятания за фаворит Ерик Райнхард, Гаспар Кьониг и Неж Сино, която спечели в понеделник наградата "Фемина". 

Романът разказва за Мимо, който е роден в бедност и чиракува при скулптор на камъни. Той се влюбва в наследницата Виола Орсини и пътува с нея през годините, докато Италия не попада в лапите на фашизма.  

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Éditions de L'Iconoclaste (@ed_iconoclaste)

 Жан-Батист Андреа, считан все още за "млад автор", съчетава мечтателната си личност с метода на концентриран творец, за да успее първо в киното, а след това и на литературното поприще.
      
"Исках да напиша нещо по-голямо от това, което съм писал преди, да оставя зад гърба си всички ограничения, които си бях наложил не само през двадесетте години в киното, тъй като бях сценарист и режисьор, но парадоксално и в първите си три романа", сподели писателят в свое интервю в края на октомври.

Въпреки че киното е първата му професия, Жан-Батист Андреа, който от малък се увлича по романите, иска да се занимава само с едно - да пише.  

   
Наградата "Ренодо", обявена непосредствено след "Гонкур", беше присъдена на Ан Скот за романа й "Наглите" ( Les insolents). Творбата на Скот разказва за пристигането "насред нищото" на Алекс, композиторка на филмова музика, която решава да напусне Париж, за да преоткрие себе си, желаейки да живее "другаде и сама".

Героинята е измислена двойничка на авторката, която напуска френската столица и заминава за Бретан, където живее понастоящем.
       
Родена от майка руска фотографка и баща френски колекционер на изкуство, Ан Скот израства в Париж, преди да се премести в Лондон на 17-годишна възраст.
       
Бъдещата писателка е била манекенка, барабанистка в пънк група и честа посетителка на парижката ъндърграунд сцена на нощния живот. Започва да пише на 29-годишна възраст. Сред произведенията й са "Асфиксия"  (Asphyxie) и "Суперзвезда" (Superstar). Ан Скот не беше смятана за фаворит за наградата "Ренодо", за която се съревноваваха още Гаспар Кьониг с "Хумус", Лилия Асен с "Панорама" и Сорж Шаландон с "Разяреният".