ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Защо "април е най-жестокият месец"? Да попитаме Т. С. Елиът

"Април е най-жестокият месец, ражда

люляци от мъртвата земя, смесва

спомен и желание, движи

тъмни корени с пролетния дъжд.

Зимата ни държи топли, покрива

земята със забравящ сняг, подхранва

със сухи грудки малък живот."

Из поемата "Пустата земя" на Томас С. Елиът, превод: Цветан Стоянов

***

„Април е най-жестокият месец...“ е може би най-известната поетична строфа, посветена на този иначе тъй прекрасен месец от годината. Но и най-мрачната. Тя е част от поемата „Пустата земя“, а неин автор е Томас С. Елиът. Странна птица на литературния небосклон, считан за един от бащите на модернистичната поезия. А след като през 1948 г. получава Нобелова награда за творчеството си, Елиът я определя като „билет за погребението на човек“. Защото „никой не е направил нещо, след като я е получил...”.

Мнозина са чували цитата, но не го свързват с конкретен автор и произведение, което е повод да повдигнем завесата.

Томас С. Елиът публикува поемата „Пустата земя“ през октомври 1922 г. в британското списание The Criterion. Същата година тя излиза и в самостоятелно книжно тяло. Това се случва не без намесата на друг прочут поет модернист от началото на миналия век – самият Езра Паунд. Той редактира и оформя дългия ръкопис в по-стегната версия, която се появява и в печата. „Пустата земя“ е писана в труден период от живота на Томас – бракът му с първата му жена Вивиън Хай-Ууд се разпада, и двамата страдат от психично разстройство. Освен личен мотив като причина за мрачното й настроение се смята и разочарованието на следвоенното поколение, на което Елиът принадлежи.

Поемата неслучайно е определяна като крайъгълен камък на модернистичната поезия и нейна отличителна черта е композиционната сложност. „Пустата земя“ е истинско интелектуално предизвикателство, а много критици поставят като акцент в прочита й нейната интертекстуалност, свързана с преплитане на топоса, времето, лирическия говорител, семантичните редове.

Творчеството на Елиът е като ребус, изпълнен със скрити послания, цитати, метафори, алюзии, митове...

Над всичко това обаче стои мощният глас на един безспорен поетичен глас от голяма величина. Тук е мястото да кажем, че Елиът ни оставя твърде малко стихотворения. Затова и той пише на Дж. Х. Уудс, един от неговите преподаватели в Харвард, че репутацията му в Лондон се гради върху малко на брой творби и се поддържа от публикуването на едно-две произведения на година. Важен за Елиът е не обемът, а изяществото. Стиховете трябва да са съвършени, така че отпечатването на всяко едно стихотворение да е събитие. Перфекционизъм или нещо друго стои зад всичко това? Да попитаме самия Томас С. Елиът, автор на фразата: „Един поет трябва да е целенасочено мързелив. Би трябвало да пише, колкото се може по-малко“.

Има и още...

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...