Защо "април е най-жестокият месец"? Да попитаме Т. С. Елиът

"Април е най-жестокият месец, ражда

люляци от мъртвата земя, смесва

спомен и желание, движи

тъмни корени с пролетния дъжд.

Зимата ни държи топли, покрива

земята със забравящ сняг, подхранва

със сухи грудки малък живот."

Из поемата "Пустата земя" на Томас С. Елиът, превод: Цветан Стоянов

***

„Април е най-жестокият месец...“ е може би най-известната поетична строфа, посветена на този иначе тъй прекрасен месец от годината. Но и най-мрачната. Тя е част от поемата „Пустата земя“, а неин автор е Томас С. Елиът. Странна птица на литературния небосклон, считан за един от бащите на модернистичната поезия. А след като през 1948 г. получава Нобелова награда за творчеството си, Елиът я определя като „билет за погребението на човек“. Защото „никой не е направил нещо, след като я е получил...”.

Мнозина са чували цитата, но не го свързват с конкретен автор и произведение, което е повод да повдигнем завесата.

Томас С. Елиът публикува поемата „Пустата земя“ през октомври 1922 г. в британското списание The Criterion. Същата година тя излиза и в самостоятелно книжно тяло. Това се случва не без намесата на друг прочут поет модернист от началото на миналия век – самият Езра Паунд. Той редактира и оформя дългия ръкопис в по-стегната версия, която се появява и в печата. „Пустата земя“ е писана в труден период от живота на Томас – бракът му с първата му жена Вивиън Хай-Ууд се разпада, и двамата страдат от психично разстройство. Освен личен мотив като причина за мрачното й настроение се смята и разочарованието на следвоенното поколение, на което Елиът принадлежи.

Поемата неслучайно е определяна като крайъгълен камък на модернистичната поезия и нейна отличителна черта е композиционната сложност. „Пустата земя“ е истинско интелектуално предизвикателство, а много критици поставят като акцент в прочита й нейната интертекстуалност, свързана с преплитане на топоса, времето, лирическия говорител, семантичните редове.

Творчеството на Елиът е като ребус, изпълнен със скрити послания, цитати, метафори, алюзии, митове...

Над всичко това обаче стои мощният глас на един безспорен поетичен глас от голяма величина. Тук е мястото да кажем, че Елиът ни оставя твърде малко стихотворения. Затова и той пише на Дж. Х. Уудс, един от неговите преподаватели в Харвард, че репутацията му в Лондон се гради върху малко на брой творби и се поддържа от публикуването на едно-две произведения на година. Важен за Елиът е не обемът, а изяществото. Стиховете трябва да са съвършени, така че отпечатването на всяко едно стихотворение да е събитие. Перфекционизъм или нещо друго стои зад всичко това? Да попитаме самия Томас С. Елиът, автор на фразата: „Един поет трябва да е целенасочено мързелив. Би трябвало да пише, колкото се може по-малко“.

Има и още...

---

Американец или британец

Ако от снимките Елиът ви прилича на надут английски банкер, това не е случайно. Почти 8 години той прекарва в Лондонската банка на Лойд и същевременно работи над една от най-революционните поеми на XX век – „Пустата земя“. Всъщност поетът е роден в Сейнт Луис, а става британски гражданин едва 39-годишен. Той е потомък на трима американски президенти: Джон Адамс, Джон Куинси Адамс, Ръдърфорд Б. Хейс.

Не бе любов да я опишеш

Елиът не крие, че остава девствен чак до 26-годишна възраст. Когато най-накрая среща любовта в лицето на Вивиан Хай-Ууд, това има катастрофални последици. Енергичната Вивиан определя половинката си като „отегчителен и с твърде много задръжки“. Освен това е пристрастена към етера, има психически проблеми и постоянно му изневерява. Поетът описва тази странна връзка като „онова стимулиращо душевно състояние, от което се ражда „Пустата земя“. Определено книга, която не е образец за брачно щастие! Олдъс Хъксли отдава „всичкия прах и отчаяние в творчеството на Елиът“ именно на връзката му с Вив. Когато тя полудява и постъпва в психиатрия за 9 години, той нито веднъж не я посещава. По-късно открива щастието в лицето на бившата си секретарка Есме.

Виж го ти, шегаджия

Кой би повярвал, че авторът на „Пустата земя“ си пада по шегите? Привидно мрачен и скован, Елиът обожавал да прави номера на приятелите си, а после да се забавлява с реакциите им. Любимият му номер бил да постави пърдяща възглавница на столовете на гостите си. Веднъж дори прекъсва среща на управителния съвет на изисканото си британско издателство, за да сложи в краката на шефа му цяла кошница с фойерверки.

Игра на думи

Може би това не е най-поетичното наблюдение, но съвременникът на Елиът – поетът Дилан Томас, веднъж отбелязва, че като се прочете наобратно T.S. Eliot, получава дума, много близка до тоалетна.

Триумф и на Бродуей

Колко поети могат да се похвалят с дори една спечелена награда „Тони“ като Елиът – 2 за пиесата си „Коктейлно парти“ и две посмъртно за „Котките“ , създадени въз основа на книгата му с поезия „Книга за практичните котки на Бай Посум“. Всъщност Елиът обожава мюзикъла и дори изпраща цветя на любимките си на сцената. Когато гледа за пръв път „Моята прекрасна лейди“ на Бродуей, той превъзмогва ненавистта си към първоизточника. „Шоу е значително подобрен от музиката“, коментира той.

Не се чете!

Англичаните, пък и не само те, открай време се оплакват, че срещат затруднение с разбирането на поезията на Елиът. Например по време на среща на клуб за поезия в Оксфорд студент попитал поета как би разтълкувал строфата: „Три бели леопарда седнаха под хвойната, госпожо“ от стихотворението „Пепелната сряда“.

„Това, което съм искал да кажа, е „три бели леопарда седнаха под хвойната, госпожо“, бил лаконичният отговор на нобеловия лауреат. За най-неразбираемата си поема „Пустата земя“ той споделя: „Не си правех труда да разбера дали и аз самият разбирам какво точно казвам“.

 

"Аптека" с поезия: стихотворения вместо лекарства