"Защото те обичам"

Рядко посягам към такива книги сама, но истината е, че те имат своето място и време. Психо-трилър може би е етикетът, който търся, но аз не съм много добра в жанровото определяне. Така или иначе „Защото те обичам” на Гийом Мюсо е книга, която има своето място под чадъра, на шезлонга, в раницата или в жабката на колата – добър вариант за моментите на почивка.  Напрежение, любопитство и лесно четене – какво по-добро в този летен контекст?  Гийом Мюсо пише лаконично, дори телеграфно. И назовава нещата точно, за да не стават грешки. Една идея по-лесносмилаемо за моя вкус, но не стилът е важен. Важното е, че се закачаш и искаш да разбареш какво става накрая – има ли топящ се крем в бонбона или не.

В „Защото те обичам” става въпрос за изчезването на едно малко момиченце, за мъката на родителите му, за една нещастна млада жена, която иска да отмъсти за майка си и за още една нещастна млада жена, която иска да отмъсти на себе си. В дъното на цялата интрига е един съвременен психолог, който освен да излекува нещастието на всички останали, иска да излекува и себе си. Накрая, всичко се нарежда, хората оцеляват, приемат неизбежното и прочие. В бонбона крем няма, но така или иначе, сладкото ти идва в повече.