ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Затворникът от рая" - краят е близо

"Затворникът от рая" - краят е близо
Излезе и третата част на любимата ми поредица черни романи на Карлос Руис Сафон – „Затворникът на рая“ /ИК "Изток-Запад"/. Стана така, че имах удоволствието да я прочета накуп с втората част /“Играта на ангела“/и така една седмица ставах или по-скоро – лягах с мистериите на Барселона. Малко е да се каже, че съм далеч от разгадаването на загадката. Втората част хронологично предхожда действието на първия роман от тетралогията и още повече оплита конците. Третата започва малко по малко да прояснява картинката , но четвъртият том ще бъде ядно този, който ще разкрие тайната.

„Играта на ангела“ е още по-мрачна от първата част – „Сянката на вятъра“ – не толкова заради съдбата на главния герой – писателя Давид Мартин, а най-вече заради смразяващото присъствие на тайнствения му работодател. Той му поръчва да напише книгата на живота си и то буквално, като в замяна му дава живот и като че ли купува душата му. Казвам „като че ли“, защото цялата история с „тартора“, както го нарича Давид Мартин, съвсем не е изяснена и читателят докрай се колебае дали това всъщност не е плод на болното въображение на главния герой. Накрая обаче действието се сгъстява, стават едни меко казани странни неща, да не кажа страшни, и няма как да не разберем, че Мартин наистина си има работа с ангел, но с онзи, падналия.

В третата част действието се завръща при познатите ни от първата част герои – семейство Семпере и Фермин Ромеро Де Торес. Тя е и най-документална от гледна точка на историята – тук към мрачните тайни на Барселона се прибавя и разказът за политическите затворници на режима на Франко. Отново се появява и Давид Мартин и така се заформя възможна развръзка, но както ви казах, оставаме си много далеч от нея. Така започваме да чакаме четвъртата, последна част от тетралогията.

Сафон е ужасно добър в заплитането на интриги. Сега чакаме да видим колко е добър в разплитането им.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...