ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Завети и предателства

Завети и предателства
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
„… всеки прави всичко, което пожелае; та нали вече всеки може да смуче палеца си от ранното детство до абитуриентския бал и това е свобода, от която никой не би се отказал; огледайте се в метрото – седнал или прав, всеки е пъхнал пръст в някоя от дупките на лицето си – в ухото, в устата, в носа; никой не се чувства видян от другите и всеки възнамерява да напише книга, за да може да изрази своя неподражаем и единствен по рода си Аз, който си бърка в носа;“
 
Очаквах цялата книга на Милан Кундера „Завети и предателства“ да е написана в този стил и на такива теми – наблюденията на един ерудиран и вече не млад европейски интелектуалец върху съвременното общество и неговите мании и претенции. За съжаление бях много разочарована, а този откъс се оказа само един от малкото интересни пасажи в книгата.
 
„Завети и предателства“ е нещо като теория и история на европейския роман и европейската музика, като в центъра на размислите на Кундера са поставени двама негови сънародници – писателят Франц Кафка и композиторът Яначек. Основният въпрос, който разглежда Кундера е – имат ли право потомците да променят произведенията на класиците и какво е редно да се направи, ако приживе самите автори имат препоръки към поколенията след тях. Пример е Кафка, който оставя завещание на близкия си приятел Макс Брод, с молба последният да унищожи всичките му произведения. Прав ли е Брод като нарушава последната воля на приятеля си? Яначек е талантлив автор, чиито произведения са дълги и трудни за слушане и без намесата на компетентни диригенти и колеги не би могъл да постигне успех – това не пречи да се чувства огорчен от тази намеса. Стравински, напротив, мразел да се променя и една нота в произведенията му и приживе описвал в тетрадки подробно как да се изпълняват творбите му, така че да не оставя никакво място за импровизации. И така нататък… Примерите са интересни, но самите разсъждения на Кундера ми се сториха излишно многословни и патетични, още повече той самият няма отговор на въпросите си, защото всяко време има свой контекст и това неизбежно променя погледа върху изкуството. В този смисъл може би за определен читателски поглед и тази книга би била поучителна и интересна, но аз не бих я класирала сред трите си любими романа на Кундера.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...