„… всеки прави всичко, което пожелае; та нали вече всеки може да смуче палеца си от ранното детство до абитуриентския бал и това е свобода, от която никой не би се отказал; огледайте се в метрото – седнал или прав, всеки е пъхнал пръст в някоя от дупките на лицето си – в ухото, в устата, в носа; никой не се чувства видян от другите и всеки възнамерява да напише книга, за да може да изрази своя неподражаем и единствен по рода си Аз, който си бърка в носа;“
Очаквах цялата книга на Милан Кундера „Завети и предателства“ да е написана в този стил и на такива теми – наблюденията на един ерудиран и вече не млад европейски интелектуалец върху съвременното общество и неговите мании и претенции. За съжаление бях много разочарована, а този откъс се оказа само един от малкото интересни пасажи в книгата.
„Завети и предателства“ е нещо като теория и история на европейския роман и европейската музика, като в центъра на размислите на Кундера са поставени двама негови сънародници – писателят Франц Кафка и композиторът Яначек. Основният въпрос, който разглежда Кундера е – имат ли право потомците да променят произведенията на класиците и какво е редно да се направи, ако приживе самите автори имат препоръки към поколенията след тях. Пример е Кафка, който оставя завещание на близкия си приятел Макс Брод, с молба последният да унищожи всичките му произведения. Прав ли е Брод като нарушава последната воля на приятеля си? Яначек е талантлив автор, чиито произведения са дълги и трудни за слушане и без намесата на компетентни диригенти и колеги не би могъл да постигне успех – това не пречи да се чувства огорчен от тази намеса. Стравински, напротив, мразел да се променя и една нота в произведенията му и приживе описвал в тетрадки подробно как да се изпълняват творбите му, така че да не оставя никакво място за импровизации. И така нататък… Примерите са интересни, но самите разсъждения на Кундера ми се сториха излишно многословни и патетични, още повече той самият няма отговор на въпросите си, защото всяко време има свой контекст и това неизбежно променя погледа върху изкуството. В този смисъл може би за определен читателски поглед и тази книга би била поучителна и интересна, но аз не бих я класирала сред трите си любими романа на Кундера.
