Той – кмет, вътрешен министър, президент на републиката – Никола Саркози. Тя – руска ирано-унгарка, най-известното име в съвременната френска драматургия – Ясмина Реза. Двамата се срещат през 2006 година, когато Саркози дава на Ясмина Реза разрешение да го следва в продължение на една година и да напише книга за предизборната му кампания.
Всъщност това не е точно книга , а нещо като политическо есе, смесено с малко хаотично нахвърлян портрет на един от най-популярните политици на съвременна Европа. Много от подробностите за Никола Саркози остават извън книгата и се предполага, че читателят ги знае. Постепенно се разкриват много любопитни детайли за Саркози, които очевидно са емблематични за него във Франция – ниският му ръст, неговата суетност, абсолютният егоцентризъм, добрият вкус, огромният чар. Сарко, както го наричат французите, е политик до мозъка на костите.[[more]]Това е най-интересното и очарователно в тази книга – образът на един човек, който е бил професионален политик през целия си живот и живее така, че да остане такъв до края на живота си. Човек, който внимава за всяка своя крачка и дума, който никога не лъже прекалено, изслушва всички (без да ги чува), утешава (без да обещава), печели (без да се променя) и спори без да си създава врагове. Човек, който винаги гледа две крачки напред и не забравя, че някога някой ще му иска сметка за онова, което е казал или направил. Феномен, който напълно липсва в България.
Ясмина Реза харесва Саркози, но това не й пречи да види всичките му недостатъци, особено явни в трудните моменти на предизборната му кампания. Но също така да си даде сметка, че понякога егоизмът, самолюбието и незачитането на чуждото мнение са най-печелившите козове на един политик. Интересна книга, която всеки български политик трябва да прочете.
