Тази книга е просто вълшебна. Тя е обяснение в любов, поетично и нежно, както само Бредбъри го умее. Обичта е във всяка дума, във всяка от пленителните, кога тъжни, кога забавни, кога смесица и от двете, истории. Кара те да съпреживяваш, да се натъжаваш или да се смееш, да усещаш дъжда и да се губиш в мъглата. Това е едно от онези интимни случвания, когато читател и автор се сливат и не ти се иска страниците да свършват. Разбира се, можете да прочетете "Зелени сенки, бял кит" на един дъх, но не ви съветвам... пийте я като елексир, на малки глътки и разтегляйте удоволствието, защото малко са книгите, в които магията на автора е тази на добротата, толерантността, обичта и приятелството.

Също като Бредбъри и аз съм омагъосана от Ирландия, бях затънала в омаята й много години, преди да стъпи кракът ми там. А след посещението си съм толкова влюбена в тази страна, че знам със сигурност – това е любовта, завинаги.Бредбъри пише "Зелени сенки, бял кит" доста време след като е нает от Джон Хюстън за сценарист по "Моби Дик". Отдава почит на великолепните си приятели от това приключение и дарява нас, почитателите му, с великолепни истории. Всичките са толкова добри, че не мога да посоча коя ми е любима – онази за Банши или за джуджето-просяк-бебе, извикващо съжаление през годините от ръцете на майка си, баща си и до заприличалата на родител сестра; тази за пъстроцветната група от мъже с нетрадиционна сексуална ориентация и обичайните посетители от кръчмата на Фин или... не знам, всяка от тях е част от мистерията Ирландия, тайнствеността на коята въпреки всичко остава.

В случай че още не сте прочели тази книга, можете да си я купите онлайн оттук.