Чудесна лятна книга, приятна за четене, без да е особено натоварваща; интересна и динамична в достатъчна степен, за да задържа вниманието за дълго, но и да може да я оставим за следващия ден без съжаление. [[more]] Има поне три причини дебютният роман на Натали Бакопулос да привлича читателското внимание. Това е историята на едно семейство в съседна Гърция по времето на военната хунта – краят на 60-те и началото на 70-те години. Излишно е да добавям колко познати са за родния читател всички детайли – съвсем близко звучат както гозбите на трапезата, така и отношенията между роднините в голямото семейство, миграцията като изход от кризата, шумните сбирки с приятели и съседи.
От друга страна, това е една рядка възможност да се запознаем с част от гръцката история, за която у нас се пише и говори сравнително малко, и да се убедим, че енергията на гръцката съпротива и единството срещу всяко насила наложено решение съвсем не са тенденция само в последните години. И, не на последно място, авторката всъщност живее в САЩ и романът е написан с типичната за американската литература динамика на действието, неочаквани обрати, без изпадане в празно теоретизиране и с достатъчно пряка реч.
Вдовицата Елени и нейните деца Таки, Софи и Ана са напълно реални и много симпатични герои, всеки със своите проблеми и радости, любови и раздели. Беше ми приятно да съм в тяхната компания една седмица, а това е нещо, което не се случва често дори с реални хора.
