ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Земята е плоска", Ръдиард Киплинг

"Земята е плоска", Ръдиард Киплинг

Сборникът, съдържащ 14 избрани разказa от Ръдиард Киплинг, е първата от, надявам се, многото хубави книги, с които ще се срещна през новата 2018 г. 

Издадена през 2017 г. от "Колибри", тя е поредното доказателство за непреходността и изяществото на майсторите, умеещи да съграждат от думите очарователно вълнуващи светове от приключения и идеи. Разказите, включени в този сборник, са до един на ниво, разнообразни като тематика, брилянтни в стилово отношение, смайващо актуални и днес.  Този, дал заглавието на книгата, е безжалостно ироничен към провинциализма, корупцията и медийните механизми, работещи по същия начин и в наши дни. Изобщо всичките творби са човечни и ненатрапчиво пацифистични, мистични и вълшебни, с онзи мек, изпълнен с много обич поглед към незримото, криещо се в природата на Англия

Любим, може би заради поетичната красота на видимото и невидимото, заради магията му, ми е "Те", но не мога да не отбележа и тези за войната, първатата голяма и прекършила твърде рано живата на много обещаващи млади хора. Образите, нарисувани в "Градинарят" или в "Мери Постгейт", остават в съзнанието и напомнят за измамната крехкост на сигурното ни ежедневие. Впечатлена съм от кроткия, интелигентен, почти незабележим упрек към християнството или по-скоро към ограничеността на неговата институция - църквата ("Църквата в Антиохия" и "Окото на Аллах"). Възхитена съм от точния разрез на нравите на градската беднота и от човечността на писателя в "Историята на Беделия Херодсфут". Много се смях с "Най-хубавата история", сякаш описваща въжделенията на някой напорист днешен млад творец, залепнал за утвърдено име. Усетих болката, объркването, гнева и пътищата за бягство в книгите на Пънч от "Блей, блей, Черна овца"! 

Но стига съм изреждала, вземете тази книга и я усетете! Намерете своята любима история в нея! Освен всичко друго, разказите имат това предимство, че могат да се четат един по един, с прекъсвания, без да се притеснявате, че ще загубите нишката, ако паузата се проточи.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...