ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Жан дьо Лабрюйер: Животът е онова, което хората искат да запазят най-много, но за което се грижат най-малко

„Характери“ е последната значима творба на френския ХVІІ век, наричан "век на моралистите". Портретите на Жан дьо Лабрюйер са събирателни образи. Вдъхновен от творчеството на Ларошфуко, Молиер, Паскал и Лафонтен, той вярва, че книжовността, създадена в миналото, е по-богата от настоящата. Нещо повече, Лабрюйер има усещането, че живее, ако не в „края на историята“ (Хегел), то във време, когато всичко е казано вече и днешният писател може само да събира „остатъците от древните“. Авторът описва нравствени недостатъци, без да обвързва своя морален песимизъм с обществено-политическата система. Иронията е, че колкото по-малко сме склонни да виждаме тези черти у себе си, толкова повече ги приписваме на трети лица.

Предлагаме ви избрани фрагменти от книгата, ярко свидетелство за проницателността и словесното майсторство на нейния автор.

***

Наставническите проповеди са последица от дълбоко невежество. Неукият си въобразява, че учи другите на това, което току-що самият е разбрал.

***

Как да си обясним факта, че в театъра се смеем свободно, а плачем срамежливо? Нима грешим, когато показваме, че сме чувствителни, нима проявяваме слабост, когато реагираме сериозно на нещо измислено?

***

Има ли човек, който при всичките си редки таланти и съвършени качества да не е убеден в своята непотребност, когато, отивайки си от света, вижда, че обществото не чувства неговата загуба и че има толкова други, които ще го заместят?

***

Славата и заслугата на някои хора иде от това, че пишат добре; а на други – от това, че изобщо не пишат.

***

Мъжът е по-верен на чуждата тайна, отколкото на собствената; жената, напротив, пази своята тайна по-добре от чуждата.

Има още...

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...