ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Жената, която не остаряваше“ и беше французойка

„Жената, която не остаряваше“ и беше французойка

Издателство "Факел Експрес"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Каква друга да е? Това е новият роман на Грегоар Делакур – съвсем нов, издаден през пролетта на тази година и преведен рекордно бързо, така че може да се каже, че ние и французойките четем една и съща книга.

„Жената, която не остаряваше“ е третата книга на Делакур, която чета и вече съм сигурна, че това е един от най-симпатичните автори на съвременна Франция. Романите му са като самите французойки – на пръв поглед нищо особено, но безпогрешно разпознаваеми по онези малки, почти неуловими детайли, които придават очарование, лекота и прелест. Такъв е и стилът на Делакур – лее се като шансон и му липсва само мелодията.

Иначе историята е именно за онова, за което намеква заглавието. Бети е красива французойка – в книгата я оприличават на Франсоаз Дорлеак – трагично загиналата по-красива сестра на Катрин Деньов. Бети има всичко на света – тя е прелестна, мъжът й я обожава, детето й е добро и послушно, приятелката й е забавна и всеотдайна, баща й и мащехата й са наблизо и я обичат еднакво много. Майка й е загинала когато Бети е 13 годишна и по някаква необяснима за медицината аномалия Бети спира да остарява на 30 години и остава завинаги на възрастта на майка си.

Проблемът с изплъзващата се красота и младост е една от големите драми на нашето време и е илюзия да мислим, че това подминава французойките. През първите десет години на своята вечна младост Бети е обект на завист от всички наоколо. През вторите десет е обект на медицински изследвания и смущаващи коментари от страна на познати и непознати. Животът след петдесет години за Бети с лице на момиче е кошмар. Мъжът й я напуска, за да не понася подигравателните погледи на хората, че има любовница наполовина на годините си, синът й не я представя на годеницата си, защото не може да обясни как майка му е по-млада от него, а младите й любовници не разбират нито шегите й, нито старомодната й свенливост. Вечно на 30, с перфектно лице, Бети е най-самотната и нещастна жена на света.

Романът на Делакур не е нито най-драматичната, нито най-мъдрата история по темата, но е интересна гледна точка, поднесена забавно и с намигване. Утешителна книга за всички над 30 годишни момичета и със сигурност поучителна за всички останали.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...