Неделен книжен клуб

Жените в книгите на 2018

Книгите са всичко – спасение, обвинение, бягство, приземяване, огледало, сън, блян, кошмар, реалност, мечта.

Жените в книгите на 2018

pexels.com

За нас, които обичаме да четем, книгите са всичко – спасение, обвинение, бягство, приземяване, огледало, сън, блян, кошмар, реалност, мечта. В моите книги на 2018 година имаше от всичко това и то беше в женски род. В тази толкова женска година, в която тук и по света нашите, женски теми бяха изговорени гласно, обсъждани и заеха своето място в реалния живот, същото се случи и в литературата. Толкова много женски книги, с женски теми, с проблеми и постижения, описани красиво и вярно, въздействащи и незабравими. Ето как жените присъстваха в моите книги на 2018:

Силните жени

Феноменът на жената, която има характер и глас да заяви позицията си в света изобщо не е нещо, появило се в нашия век. Книгите ме срещнаха с няколко такива ярки женски гласове – реални или разказани през езика на романа. Александра Шулман, главната редакторка на британския Vogue от десетилетия с Inside Vogue - една болезнено откровена и съвсем не бляскава изповед за най-важния брой на списанието в живота й – броят за 100-ния юбилей. Малко след издаването на книгата Шулман беше освободена от поста си и сега по всякакъв начин се заличава наследството й във Vogue, но глас като този е трудно да бъде заглушен.

Няколко романа от най-различни държави ме срещнаха с жени, които имат власт не само над хората, но сякаш и над самата съдба, с онази древна и необяснима за мъжете сила, с която можем да случваме света. Като Емеренц в унгарската книга „Вратата“ на Магда Сабо или Ирене Гундлах, нарисувана на картината „Жената на стълбата“, дала заглавието на последния роман на Бернхард Шлинк и променила съдбите на трима мъже до такава степен, че те са готови на всичко, за да се върнат при нея в залеза на живота си.

Духът на къщата

Каквото и да се случи, във всяка къща има една жена, която държи семейството заедно и без която нищо вече няма да е същото. Тя може да е баба, майка или просто спомен за отдавна отминалото щастие, но обезателно е в женски облик. За такава жена разказва Ан Тейлър в чудната история „Макара със син конец“, такава жена е разказвачката в романа на Изабел Алиенде „Отвъд зимата“ и духът на такава жена витае над дългата и драматична история на семействата от „Улица Каталин“ на Магда Сабо.

Жените жертви

Безкрайно поетична и тъжна, книгата „Буда на тавана“ на Джули Оцука разказва не за една, а за цяла плеяда женски съдби – тези на японките, докарани с кораб в Сан Франциско през 20-те години на миналия век, за да бъдат омъжени там и да не видят близките си и родината си никога вече. Японките, възпитани в напълно друга култура, друга вселена, стават жертви както на света, в който попадат, така и на този, от който идват и който не иска да ги пусне от мрежата с условности и забрани, с които са отгледани.

Има достатъчно книги, написани за жените, станали жертви на мъжете. Но еднакво страшни са и капаните, които си залагаме самите ние. Като стремежа да сме вечно млади и красиви, който бавно изяжда душата на жените в „Плът“ на Роса Монтеро или "Жената, която не остаряваше" на Грегоар Делакур. Сама унищожава любовта си и проваля живота си и героинята от „Единствената история“ на Джулиан Барнс, един от най-човечните автори на нашето време.

Жените победителки

Една от любимите ми книги тази година „Съпругата“ на Мег Уолицър се оказа екранизирана като страхотен филм с Глен Клоуз в главната роля и така удоволствието ми беше двойно. И докато във филма Джоан Касълман е колебаеща се жена, която в крайна сметка решава да защити името на съпруга си и семейството, то в книгата тя триумфално поема към своя реванш. Признавам, че този финал ми хареса повече.

Една млада жена слиза на шумна и претъпкана гара в Индия. Така започва „Гладният прилив“ на Амитав Гхош. Пия е момиче с европейско образование и амбиции, но с индийски корени. Приключенията й в делтата на Ганг ще й докажат, че е много по-силна и умна, отколкото предполага.

Годината ми по традиция ще завърши с поредната част от „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте. Надявам се това да е символ за мен – за силата на женските приятелства и неизчерпаемия извор на вълнения, който носим в себе си. И така да продължи и в идващите месеци – пъстри и момичешки.