„Има два начина да изживеете живота си – като нещо обикновено или като чудо!”
Да си призная, като попаднах на тази книга на Ивинела Самуилова бях повече от скептична и въобще не очаквах да ме впечатли.
Вярвам обаче, че тя неслучайно попадна в ръцете ми, както казва един от героите в нея – Алексей – „По ми е интересно да вярвам, че няма случайни неща”.
Увлекателна и истински зареждаща – тя е способна да ви даде друга переспектива и да ви измъкне от оковите на сериозността, които рамкират живота ни и не ни позволяват да открием и използваме своя истински потенциал.
Историята на Ади е вдъхновяваща и напълно извън рамките на конвенционалното. Тя успява да ни преведе по своя нелек път на себеопознаването, в търсенето на своето истинско Призвание.
Лично за мен това беше поредния „знак”, който получавам от съдбата, в доказателство на факта, че човек трябва да следва сърцето си и да живее чрез душата си. А не да се съобразява и ограничава от правилата на социума, които определят вместо нас кое е реално и нереално, възможно и невъзможно, постижимо и непостижимо, приемливо и неприемливо.
Тази книга напълно потвърждава известния мисловен експеримент с котката на Шрьодингер – т.е. излиза, че „Вселената потвърждава това, в което хората вярват, и човек винаги е прав. Вярваш в ада? Прав си – има ад и ти отиваш в него. Вярваш, че животът ти е пълен с проблеми? Прав си – ето ти пролеми...” - Стряскащо, нали?
За финал ще потвърдя, че вече пробвах някой от напълно неочакваните прийоми, дадени за пример в книгата – действат!
Вярвам в чудеса – получавам чудеса!
