ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Животът ми като мъж“, Филип Рот

„Животът ми като мъж“, Филип Рот

Да разказвам кой е Филип Рот и за какво пише е напълно излишно, името му е достатъчно известно, а темите в творчеството му са толкова интерпретирани в литературата и киното, че често изглежда все едно знаем всичко предварително.

В това отношение „Животът ми като мъж“ не е изненада. Романът се състои от три отделни литературни произведения, най-голямото от тях е драматичната история на интимния живот на еврейския писател Питър Тарнопол, другите две са написани от него „произведения“ и, както трябва да се очаква от литературата, разказите са много по-интересни и добре написани от собствения му живот.

Тук е мястото да се отбележи, че 81-годишният Филип Рот е бил женен два пъти, за кратко – никой от браковете му не издържа повече от 4 години. Както писателят обяснява, вината е основно негова. Това в някаква степен обяснява особеното място на жените в творчеството му – демонични и неразгадаеми същества, които използват секса като оръжие.В книгите на Рот има три основни мотива и те варират по важност в различните му произведения – поглед върху еврейската общност в САЩ, върху университетските общества – главно преподавателите, по-малко студентите и третата тема е взаимоотношенията между мъжете и жените, неизбежно пречупени през призмата на психоанализата и от там тяхната невъзможност и обремененост. В случая третата тема е изцяло доминираща и на моменти романът напомня много за друг хронист на нюйоркските неврози – Пол Остър.

На мен лично частта с психотерапията ми се стори излишно дълга, но може би това е защото съм напълно откъсната от контекста на времето, в което е написан романът – за последните четири десетилетия отношението както към секса, както и връзките между двата пола, са се променили значително.

Разглеждан като леко демодирана хроника на една невроза, романът има своите достойнства и своите истини. Освен това е написан в неподражаемия стил на един от най-великите творци на Америка. Напълно достатъчно, за да не съжалявам, че се изкуших да го прочета. Филип Рот никога не ме разочарова.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...