ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Животът ми като тиквичка", Жил Парис

"Животът ми като тиквичка", Жил Парис

Тази история, написана в първо лице единствено число (несполучливо хрумване според мен, защото авторът не успява да влезе успешно в кожата на момче в периода между деветата и десетата му година), е за шанса, който едно дете получава, когато заради злощастен инцидент попада в дом за деца, лишени от родителски грижи.

Описаната от Жил Парис реалност е доста по-любопитна в сравнение с онази в "Оливър Туист" на Дикенс отпреди повече от столетие. Може само да ни радва фактът, че човешкото общество е претърпяло положително развитие в тази насока. Малкият Икар, наричан Тиквичко, обаче е неубедителен литературен герой.

Мога да приема неговото забележително за годините му невежество (затормозените и пренебрегвани деца изостават понякога), но дълбокомъдрените разсъждения за света и отношенията между възрастните не се връзват... Някак останах с впечатление, че се е разчитало на първосигналното ни умиление и съчувствие и че авторът не е положил достатъчно усилия.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...