ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Животът на Лота: Зайчета, зайчета навсякъде!"

"Животът на Лота: Зайчета, зайчета навсякъде!"

Детските книги са едно от предпочитаните от мен неща за четене. Винаги с удоволствие отварям нова такава, предвкусвайки нещо вълнуващо. Затова ми стана леко криво, когато прочетох "Животът на Лота: Зайчета, зайчета навсякъде!", първата книжка от поредицата на творческия тандем Алис Пантермюлер и Даниела Кол.  Вероятно проблемът е в мен, отдавна не съм десетгодишно момиченце и не мога да се ориентирам добре в интересните за тях неща в сегашните дни, но тази симпатична книжка с черно-бели илюстрации и едър ръкописен шрифт ми се видя неправдоподобно детинска като за героиня в пети клас - чисто възрастово тя по-скоро ми изглеждаше между първи и трети.

Историите, описани в рисувания дневник на Лота, разказват за нещата, които тя обича да прави с най-добрата си приятелка, за желанието й да има домашен любимец и да се отърве от "вълшебната" си блокфлейта, за ежедневните търкания с по-малките й братя близнаци, за недоволството й от наложените в семейството й правила и нежеланието на родителите й не само да разрешат да си вземе животно, но и да има всякакви технологични чудеса и да гледа телевизионни шоута до по-късно - все неща достъпни за нейната приятелка, която има и зайчета, зайчета... Твърде много пухкави и с нарастващ брой зайчета, които в крайна сметка се присъединяват към печалните редици на бездомните животинки... 

Общо взето, ако изключим досадната, само завръщаща се блокфлейта, от която Лота изкарва ужасяващи звуци, историите не бяха забавни. Някои, като епизодът с неуспешната разпродажба на зайчетата и бягството им или с взетата едра банкнота от оставеното на масата портмоне, са поне леко обезпокоителни... 

Но пък историите за Лота се радват на успех.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...