Ясно е, че Али Смит е моето ново литературно увлечение, още повече че талантът на тази дама ми позволява да я наредя сред така любимите на сърцето ми авторки, чието перо не отстъпва по нищо на това на мъжете авторите – факт, който за пореден път доказва, че няма мъжко и женско писане, а само такова, което е добро и такова, което не става.
Втората книга от поредицата "Сезони" – "Зима", макар и да може да се чете самостоятелно, е свързана с дълбини, архитипни взаимовръзки, подчинени на една невидима на повърхността логика с първата – "Есен", но и с видими, отчетливо подчертани, като известната фотография на Едуар Буба "Малкото момиче сред мъртвите листа в Люксембургската градина" и историята около видната британска скулпторка Барбара Хепуърт и нейните забележителни творби.
Твърди се, че в "Зима" Али Смит е включила и автобиографични елементи от участието си в антивоенното движение на жените във Великобритания – протестите от Гринъм Комън (около база на НАТО за атомно оръжие) бяха сред водещите новини на тогавашната ни преса и дори аз ги знам и помня. Нещо, което си е повод и за тъга заради трупащите се години.
За разлика от кротката меланхолия, царяща в първата книга, тук, в тази втора част, посветена на черно-белия сезон, когато студът сковава земята и заличава цветовете, цари една по-гневна атмосфера, изясняват се отношения, отправят се обвинения, търсят се отговори. И въпреки това и тази творба на Смит е красива, като отпечатък от розова пъпка във шекспировия "Цимбелин" от библиотеката в Торонто и красив портрет от забравената шотландска художничка Етел Уоркър, от който ни гледа младата и все още неизвестна Барбара Хепуърт, облечена в синя рокля. Защото в замръзналата почва семенцата на жита и цветя чакат своя час, а цветовете и топлината, обичта и надеждата ще дойдат отново съвсем скоро.
"Есен" на Али Смит - елегантен разказ за любовта
