ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Зима" на Али Смит, новата ни любима авторка

"Зима" на Али Смит, новата ни любима авторка

Ясно е, че Али Смит е моето ново литературно увлечение, още повече че талантът на тази дама ми позволява да я наредя сред така любимите на сърцето ми авторки, чието перо не отстъпва по нищо на това на мъжете авторите – факт, който за пореден път доказва, че няма мъжко и женско писане, а само такова, което е добро и такова, което не става.

Втората книга от поредицата "Сезони" – "Зима", макар и да може да се чете самостоятелно, е свързана с дълбини, архитипни взаимовръзки, подчинени на една невидима на повърхността логика с първата – "Есен", но и с видими, отчетливо подчертани, като известната фотография на Едуар Буба "Малкото момиче сред мъртвите листа в Люксембургската градина" и историята около видната британска скулпторка Барбара Хепуърт и нейните забележителни творби.

Твърди се, че в "Зима" Али Смит е включила и автобиографични елементи от участието си в антивоенното движение на жените във Великобритания – протестите от Гринъм Комън (около база на НАТО за атомно оръжие) бяха сред водещите новини на тогавашната ни преса и дори аз ги знам и помня. Нещо, което си е повод и за тъга заради трупащите се години.

За разлика от кротката меланхолия, царяща в първата книга, тук, в тази втора част, посветена на черно-белия сезон, когато студът сковава земята и заличава цветовете, цари една по-гневна атмосфера, изясняват се отношения, отправят се обвинения, търсят се отговори. И въпреки това и тази творба на Смит е красива, като отпечатък от розова пъпка във шекспировия "Цимбелин" от библиотеката в Торонто и красив портрет от забравената шотландска художничка Етел Уоркър, от който ни гледа младата и все още неизвестна Барбара Хепуърт, облечена в синя рокля. Защото в замръзналата почва семенцата на жита и цветя чакат своя час, а цветовете и топлината, обичта и надеждата ще дойдат отново съвсем скоро.

 

"Есен" на Али Смит - елегантен разказ за любовта

 

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...