Издаденият от "Изток-Запад" роман на Гийом Мюсо – "Животът е роман", е увлекателен и се чете лесно. Аз успях да го прочета през почивните дни между различните дейности, включително избори и "неделна баня".

Не са редки случаите, когато даден автор в желанието си да излезе от определящото го русло и навика, си създава алтернативна личност, която твори по различен от познатия на публиката начин – от двукратния носител на наградата "Гонкур", получена под различни имена, Ромен Гари, през Борис Виан, та до днес, когато имаме Стивън Кинг и разклоненията, както и алтер его на Джоан Роулинг и Джон Банвил. Това е и една от темите залегнали в "Животът е роман".

По-същественото в тази книга обаче е взаимовръзката между героите и техния автор, отговорността, която има всеки създател на светове, пък било те и измислени, ако наистина са такива.

Лично за мен Гийом Мюсо не е успял така добре, както например един Стивън Кинг, да се справи с тези взаимоотношения – получило се е едно приятно четиво, което няма нищо общо със стряскащите и пораждащи етични въпроси образи на Краля.

В "Животът е роман", напротив, нещата се подреждат по възможно най-добрия начин с щастлив край и това го прави една неангажираща книга, подходяща за развлечение.

"Пиранези" на Сузана Кларк