Никога не съм крила пристрастието си към литературата на Запада и почти нулевото си любопитство към "по-екзотичните" четива, в частност от Азия. Като изключим Харуки Мураками, не съм сигурна, че бих могла дори да изброя прочетени от мен автори от този регион. Въпреки това прочетох "Зодиакалните убийства" на Шимада Соджи, и то най-вече защото съм запален фен на криминалните романи. [[more]] Историята в тази книга е от типа на загадките, с които всички ние, любителите на този жанр, сме се сблъсквали в романите на По и Дойл. Разбира се, богато е подправена с география и описания на далечна Япония, сведения за историята й, стигащи далеч до митологичната императрица Химико, астрология, нрави и обичаи. Мистериозно масово убийство, неразкрито повече от 40 години, любител детектив, занимаващ се професионално с астрология, и неговият приятел илюстратор... Холмс и д-р Уотсън няма как да не изникнат като база за сравнение, което, предполагам, е накарало Шимада Соджи да включи и разговор между своите герои, обсъждащ романите на Дойл.
Разбира се, брилянтният ум на странния млад астролог разгадава "студеното досие", в основата на което е историята на една японска Пепеляшка. Спасена е честта на един починал полицай и е натрит носът на самоуверения негов син, също работещ в службите. Идеалът за съвършената жена Азот, призвана да възвърне величието на страната, се оказва само удобно прикритие и мистификация, а извършителят се самоубива... Съвсем по японски, както би го възприел един неизкушен от тази култура ум като моя.
Отделно от сюжета, самият роман има интересна история. Публикуван през 1981 г., той дава начало на известно като шинхонкаку течение (нова класика) в детективската литература на Япония, връща я отново в областта на интелектуалните загадки и усилията на ума в противовес на господстващите преди това натуралистични описания на убийствата и рутинната полицейска работа.
